За стимулиране потенциала на детето и за създаване на благоприятна среда за учене и развитие се препоръчва:

1. Да се осигури на детето пространство, за да усъвършенства своите движения.

2. Детето само да избере предпочитания начин на придвижване, като му се помага при по-сложно движение; това ще го мотивира да изпитва удоволствие от извършването на движенията.

3. Да се подпомага детето при сядането, изправянето, стоенето и ходенето около оградата на креватчето, кошарата или друга мебел.

4. Да се оставя детето по-често да играе самò в кошарата, за да може да използва стените ѝ като опора в опитите си да се изправя и задържа.

5. Детето да се оставя седнало на килима, а играчките на леглото до него, така че да може да ги вижда, за да се опита да се изправи и да ги вземе.

6. Да се осигуряват на детето подходящи функционални играчки, които насочват към извършване на различни действия с тях – раздвижване и възпроизвеждане на звук, почукване една в друга, опипване, стискане, поставяне в устата, пускане от високо и т.н.

7. Игра с детето, като му се подават последователно две играчки – една, която то хваща, и втора, като му се предлага ту от страната на свободната ръка, ту от страната на заетата ръка.

8. Игра с показване на движения, за да се научи да пляска с ръце, да се „крие“.

9. Да се стимулира интересът на детето към всичко, което го заобикаля.

10. Да се поставят играчки на различно разстояние от детето и да се насърчава неговото движение да ги достига и хваща.

11. Да се осигурят подходящи за възрастта играчки на бебето, които позволяват различни манипулации с тях, като например играчки с копчета, които започват да свирят след натискане, които се задвижват, когато бъдат разклатени и т.н.

12. Активно включване на майката (грижещия се) в игри с детето, например когато то многократно хвърля играчка, която тя вдига от земята и му я подава, за да може то да изучава ефективно обектите и да опознава света около себе си.

13. Игра на игри, в които се скриват играчки и се стимулира детето да ги търси, както и на игри, в които се редуват детето и майката (грижещия се).

14. Да се играе с детето, като му се покаже какво да прави със съответните играчки – например, за да сложи кубчето в чашата, тя трябва да е по-голяма от самото кубче, за да постави кубчето на масата и то да остане стабилно, трябва да се постави по определен начин и т.н.

15. Да се обясняват на детето различни факти за животните и предметите около него: например животните могат да се движат сами, издават звуци и казват „бау-бау“, те растат и стават големи.

16. Да се осигуряват възможности на детето да играе и да общува с други деца.

17. Да се имитират емоциите и изразите на детето.

18. Да се предоставят възможности на детето да се наблюдава пред огледалото.

19. Да се полага специална грижа и внимание в случаи на напрежение – необходимо е веднага да бъде успокоено, преди още да е силно разстроено и да започне да плаче неудържимо.

20. В случаите, когато детето започне да се мръщи и дава сигнали за плач, е необходимо да се насочи вниманието му към интересни предмети, за да се успокои, и ако това не подейства – да му се говори нежно, да се гали и да се прегърне.

21. Да се поощряват и повтарят интересните за детето движения и занимания, които са му приятни и му носят удоволствие.

22. Да се посочват на детето интересни обекти, играчки и животни, като се назовават, върху които то да задържи вниманието си по-дълго.

23. Да се говори на детето по всякакъв повод – например, когато се извършват всекидневни дейности в домакинството, на разходка, както и за това, което майката (грижещият се) възнамерява да прави.

24. Да се показват на детето лица или обекти от обкръжението му и да се произнасят имената им, например „А, ето зайче! Виж, това е зайче. Какво хубаво зайче!“; „Това е тате. Тате!“ и т. н. Щом вниманието на детето е привлечено към нещо, е добре да се назове, да му се даде да го вземе, да му се обясняват различните свойства и действия с него.

25. При разговор с детето по възможност да се застава срещу него, за да вижда движенията на устните и изразите на лицето. Да се задават въпроси за различни обекти и лица и да му се посочват, за да се привлича вниманието му към тях, например „Къде е мама?“, „Къде е топката?“. Ако на въпроса „Къде е мама?“ детето обръща глава към майка си, е необходимо то да се поощри – да се изразява задоволство с усмивка, с интонация, с „Браво“ и т. н.

26. Да се поощряват с усмивка и с нежни интонации опитите на детето да произнася спонтанно или да повтаря отделни срички, които е чуло да бъдат произнесени. „Отговаряйте“ на това, което детето „казва“: когато например произнася ма-ма-ма, в отговор казвайте „мама“ и посочвайте към майката, ако произнася та-та-та, казвайте „тате“ и посочвайте бащата; така помагате на детето да направи връзка между звуковете и тяхното значение.

Тези съвети са част от СТАНДАРТИ И ПОКАЗАТЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕ И УЧЕНЕ В РАННОТО ДЕТСТВО: ОТ РАЖДАНЕТО ДО ТРИ ГОДИНИ

Автори: доц. д-р М. Атанасова-Трифонова, проф. д-р Л. Пенева, проф. д.ф.н. Ю. Стоянова, д-р И. Янчева, гл. ас. д-р Н. Колчева, гл. ас. д-р М. Мутафчиева