Връзката между фталатите с диабета и сърдечносъдовите заболявания
Диабетът и други ендокринни разстройства, както и сърдечносъдовите заболявания в ранна възраст се увеличават в целия свят. „Подмладяването“ на тези смятани доскоро за „болести на остаряването“ е статистически факт. От друга страна редица лабораторни изследвания свързват ролята на фталатите с инсулиновата резистентност, която е в основата на тези заболявания.
Група изследователи са проучили данни на NHANES* за периода 2003-2008 г., търсейки връзка между белезите за излагане на влиянието на фталати (съдържанието на фталати в урината) и доказана инсулинова резистентност у подрастващите. Проучените данни са на 766 души на възраст от 12 до 19 г., като са анализирани лабораторните им изследвания за съдържанието на един до над 3 определени вида химикали от семейството на фталатите, както и данните за случаите на инсулинова резистентност сред тях. Освен това в анализа си изследователите са отчитали и начина на живот и етническата принадлежност на изследваните.
По-високи нива на фталати или техните метаболити са открити в някои групи от участниците в изследването, включително при момичетата от мексикански произход. Подрастващите от семейства с по-висок социален статус имат по-ниски нива на химикалите от групата на фталатите с ниско молекулярно тегло (DBP, BBP и DEHP) в урината си. Съдържанието на DEHP в урината определено се свързва с инсулинова резистентност у участниците в изследването.
Важен източник на фталати, които поглъщаме без да подозираме, са пластмасовите опаковки на хранителните стоки, но и редица други продукти в дома ни – като козметика, ароматизатори, пластмасова посуда, може да ги съдържат и отделят.
Сигурно сте виждали на етикетите на бебешки шишета, чесалки, залъгалки, неразливащи се чаши и т.н., че производителят гарантира не само липса на бисфенол А, но и на фталати. Защото фталатите са другите смятани за опасни химикали в пластмасовите изделия, особено за децата.
Фталатите са естери, използвани като пластификатори – добавят се, за да увеличат гъвкавостта, прозрачността и дълготрайността на пластмасите. Те обаче не са част от химическата им структура, затова при стареенето или надраскването на пластмасовото изделие лесно „изтичат”. Експертите са доказали, че се „снабдяваме” с тях главно с храната, като мазните храни – млякото, мазнините и месата съдържат най-много фталати, защото мазнината е разтворител за тях. И тъй като нямат нито цвят, нито мирис, няма как да ги „надушим”.
Фталатите присъстват не само в пластмасите, но и в миещите и козметичните препарати (включително и в бебешките шампоани, пудри, течни сапуни и лосиони), в парфюмите и ароматизаторите от всякакъв вид, в препаратите за почистване и полиране, в лекарствата (като покритие), в редица медицински материали, включително и в ръкавиците, в селското стопанство, в строителните материали и в мебелите, в подовите покрития и всичко, направено от винил, в мастилата и боите, в глината за моделиране и т.н., и т.н. Широкото им приложение ни „снабдява” с тях без да подозираме, а това значи, че много лесно може да прехвърлим допустимите дози.
С какво фталатите застрашават децата?
Фталатите са с доказани антиадрогенни (анти „мъжки”) свойства – намаляват производството на мъжки хормони и блокират рецепторите за тях. Това се отразява на всички тъкани, които се нуждаят от андрогени, а при ембрионите и малките деца пречат на развитието на тези тъкани като това въздействие се предава и на следващите поколения.
Не само мъжкият пол обаче е засегнат. Тъй като жените са изложени и на по-голямо количество фталати от козметиката, която използват, рискът при тях е увеличен. Документирано е в не едно изследване, че фталатите водят до ендокринни нарушения и това не само създава куп проблеми, но увеличава риска от рак на гърдата. Много малки количества от тях, прибавени към „коктейла” от други вредни химикали, които поглъщаме, може да „отключи” раковото заболяване. В по-ранна възраст времето на пубертета се влияе от съдържанието на фталати в организма.
Плацентата не е бариера за фталатите, те могат да повлияят на оформянето на гениталите на плода, на теглото на бебето, за преждевременното му раждане. Освен това те преминават и в майчиното мляко. Когато започнат да щъкат и пълзят из къщата, мъниците поемат двойно по-голямо количество фталати от възрастните, тъй като подът, мебелите, препаратите, с които чистим, ги отделят. А децата обичат всичко да пъхат в устата си, особено в периода на никненето на зъбки.
Установена е връзката между фталатите и астмата при децата. Доказва я в български условия изследване на праха, събран от спалните на деца с алергични и астматични присъпи, където е открито повишено количество ди (2-етилхексил) фталат (DEHP). Същият е свързан с наличието на свиркащо дишане и риск от алергични и астматични симптоми.
Кожните алергии при децата също се свързват с контакта на кожата с различни фталати.
Ненапразно употребата на фталати при производството на детски играчки е забранена в Европейския съюз. В САЩ през 2009 г. някои видове фталати изобщо бяха забранени за употреба в пластмасите. На нашия пазар обаче има толкова много китайски играчки...
Затова четете етикетите и ако обаче видите буквевни съкращения като:
DBP, DNOP, DiNP, DEP, BBzP, DEHP, DiDP, DnHP, DMP, DnOP
или думата phthalate като част от съдържанието, по-добре не използвайте продукта, особено когато се отнася за козметика.
Как да ограничим фталатите?
-
Избягвайте продукти с ароматизатори
Фталатите в продуктите за кожа и коса често се маскират като „ароматизатори”. Не всички аромати са фталати, но повечето са. Затова предпочитайте продукти без изкуствени ароматизатори. Използвайте естествени освежители за въздух, ако изобщо използвате такива; - Гледайте кодовете върху пласмасовите продукти
Пластмаси с код 3 и 7 е възможно да съдържат фталати или Бисфенол А (BPA). Избирайте пластмаси с кодове 1, 2, 5, особено когато има връзка с храната.
Таблица с кодовете можете да видите тук:
- Избирайте "маркови" продукти от пластмаса
Вероятността добрите и познати марки да спазват директивите е по-голяма в сравнение със стоките с почти неизвестен произход. Такива артикули могат да бъдат прибори за хранене, играчки, особено гумените играчки, които децата често слагат в устата си, гризалки за устата. Съгласно Наредбата REACH на ЕС, фталатите DEHP, DBP и BBP са забранени във всички пластмасови части на играчки и детски артикули. Директива на Европейския съюз (ЕС) забранява използването и на фталати BEHP. - Използвайте правилно домакинските съдове от пласмаса
Дори и да нямат фталати или бисфенол, неправилното използване на някои пластмаси може да е опасно: нагряването или мазнините могат да предизвикат изтичане на опасни химикали от пластмасата, които да се смесят с храната. Дори нараняването на пласмасовата повърхност носи риск от смесване на химикалите с храната. Вижте повече тук. - Предпочитайте органично месо и мляко
Фталати се използват в пестицидите, има ги и в утайките от отпадъчни води, използвани в традиционното селско стопанство. И двете са забранени при производството на органични продукти, включително храненето на животни с храни, обработвани с пестициди. - Пречиствайте водата с филтър
Смята се, че филтрите с гранулиран активен въглен премахват DEHP - фталатът, използван при производството на тръби във водопреносната мрежа. Има данни за пропускане на част от фталата при тези филтри. По-надеждна, но и по-скъпа е нано-системата за филтриране на вода.
Източници:
Pediatrics, Journal of American Academy of Pediatrics - Baby Care Products: Possible Sources of Infant Phthalate Exposure
Green Facts: Phthalates in school supplies
Phthalates and Cumulative Risk Assessment: The Task Ahead. National Academies Press.
Anogenital distance in human male and female newborns: a descriptive, cross-sectional study
Здравните новини на BBC
Здравните новини Reuters
Здравните новини на Associated Press
Английската, американската и руската Wikipedia също са използвани за справки
http://www.huffingtonpost.com/maia-james/phthalates-health_b_2464248.html
Не е ясно дали децата с инсулинова резистентност консумират храни и употребяват продукти с по-високо съдържание на фталати, или пък те просто изхвърлят повече фталати с урината си. Затова авторите на изследването препоръчват още проучвания, за да се установи ефекта от съдържанието на фталати в храната.
Резултатите от цитираното изследване са публикувани в септемврийския брой на Pediatrics** (излязло онлайн на 19 август 2013 г.) под заглавие „Пикочните фталати и увеличената инсулинова резистентност при юношите“ (Urinary Phthalates and Increased Insulin Resistance in Adolescents).
* National Health and Nutrition Examination Survey (NHANES) е програма за изследвания, предназначени за оценка на здравето и хранителния статус на възрастните и децата в САЩ. Тя е уникална в това, че съчетава интервюта и физически изследвания.
**Pediatrics е официалното издание на Американската академия по педиатрия