Меню

Учителят на бъдещето ще разбира, че образованието е пътуване в света на ученето през целия живот

Учителят на бъдещето ще разбира, че образованието е пътуване в света на ученето през целия живот

Стийв Емънс се занимава с обучения на родители, учители и лидери повече от 35 години и живее с методите, на които учи другите. За мен беше изключително удоволствие да бъда негова „ученичка“, както и да проведа този и други разговори с него.

В края на 2011г. участвах в първия по рода си в България курс за инструктори по метода на д-р Томас Гордън за успешно общуване и решаване на конфликти между деца и родители – „Трениране на успешни родители“ (Т.У.Р.). За само една година в курсовете, които водя, се слъсках с близо 60 родители, които искат да видят промяна не само в себе си като отношение и общуване с децата си, но и във всички хора, които играят важна роля в живота им. Често ме питаха дали няма случайно специално обучение за баби или пък за учители. В същото време успях да се сблъскам челно и с образователната ни система и въпреки, че имам късмет детето ми да се справя самостоятелно на нивото на изискванията към него в училище и да е от т.нар. „безпроблемни“ деца, виждах как учителите работят с децата чрез вековно остарели методи като повишаване на тона и награди и наказания. Исках да мога да променя нещо, за  да помогна на учителите и децата да се чувстват добре заедно и да общуват открито, а не да превръщат класната стая в бойно поле. Затова не се поколебах да се включа в програмата „Трениране на успешни учители“ (Т.У.У.), която българското представителство на Gordon Training International проведе през ноември 2012 г. В края на програмата зададох на майстор-треньора, който ни обучаваше – Стийв Емънс, няколко въпроса за учителите, промяната, програмата „Трениране на успешни учители“ и изобщо образованието и взаимоотношенията, чиито отговори мисля, че ще са интересни на всеки, който се вълнува от темата.

 

Стийв, какво мотивира учителите да преподават?

Много хора избират да станат учители поради желанието си да променят нещата.  Да си учител ти дава възможност да имаш дълготрайно влияние върху живота на децата и тийнейджърите, които са бъдещето на страната и на света. Най-успешните учители стават и остават такива, защото страстно обичат това, което правят.

 

Какво е „Трениране на успешни учители (Т.У.У.)“?

Да си учител е тежка работа и учителите често не получават признание за важната работа, която вършат. Програмата Т.У.У. е разработена така, че да дава на учителите подкрепата и инструментите, които ще им помогнат да се справят с многобройните предизвикателства и изисквания на професията. Т.У.У. помага на учителите да оползотворяват максимално времето си за качествено преподаване и учене в класната стая и да осъществяват на практика страстта си да преподават.
 

 Защо учителите биха имали нужда от такава програма като Т.У.У.

Изискванията към учителите нарастват в постоянно променящия се свят, в който живеем. От тях се очаква не само да бъдат проводник на знание чрез преподаването на определен предмет. Ролята на учителите днес включва да образоват, да управляват класната стая, да посредничат при конфликти, да провеждат ефективно родителски срещи, да изграждат екип и да поддържат дисципината – и всичко това докато преподават по своите специалности на учениците. Учителите имат нужда от нови инструменти, за да се справят с новите проблеми и да стимулират и вдъхновят учениците да учат.
 

 Какви са основните предизвикателства на учителите в училище?

Част от предизвикателствата, за които казах и преди малко, включват такива специфични проблеми като ученици, които не желаят да бъдат в класната стая, или такива, които не искат да си пишат домашните и да работят в час, или пък ученици, които проявяват неприемливи поведения по време на час. В допълнение към това, учителите трябва да се справят понякога и с „трудни“ родители, а също така да работят, общуват и разрешават конфликти ефективно с колегите и администрацията на училището.

 
С какво са различни учителите, преминали през тази програма?

Най-добрият отговор на този въпрос би бил да попиташ ученици на учители, които използват уменията, усвоени в програмата „Трениране на успешни учители“ и изповядват философията на този подход.

Учителите, преминали през Т.У.У., са различни по много начини. Една основна разлика е, че тези учители е много по-вероятно да могат да изслушват ефективно учениците, родителите, колегите си и своите семейства и приятели. А учители, които наистина изслушват учениците си, имат много по-голям шанс да бъдат изслушвани от тях. Да умееш да слушаш е много силен инструмент да помагаш на учениците да решават проблемите си и да разгръщат креативността си, а учителите по този начин печелят уважение и съдействие от страна на учениците си.

Учителите, преминали Т.У.У., се справят с разрушителните поведения на учениците и с проблемите в класната стая по начин, който създава атмосфера на сътрудничество и уважение вместо на негодувание и противопоставяне. Те се научават да говорят така, че техните ученици да ги слушат и да искат да променят поведението си, когато то е неприемливо за учителя.

Когато възникват проблеми в класната стая или между колеги или с родители, учителите придобили Т.У.У. умения имат инструментите, с които да се справят с конфликта по положителен начин и да стигнат до решение, при което няма губеща страна.

Като цяло, учителите преминали програмата, отчитат намаляване на стреса на работното място, увеличаване на увереността, когато са изправени пред конфликти и проблеми и увеличаване на времето за същинско преподаване и учене в класната стая. Така причината, поради която учителите преподават, а именно, за да променят и въздействат, вече не е мечта, а се превръща в реалност.
 

 Какво би мотивирало един учител да премине през програма като „Трениране на успешни учители“

Учителите обикновено посещават Т.У.У. поради една от следните две причини: 1) обичат да преподават и искат да продължат да развиват своите силни страни, за да стават все по-ефективни; или 2) разочаровани са и са стресирани от проблемите, конфликтите и предизвикателствата, пред които се изправят в работата си и търсят помощ и подкрепа в намирането на различни алтернативи за справяне с тези предизвикателства.

 
Каква е ролята на родителите в образованието на децата им?

Родителите имат важна и дългосрочна, дори доживотна роля в образованието на децата си. Докато ролята на училищата и учителите е формално да образоват децата, то родителите имат продължително и важно влияние върху живота на децата си.

Поведенията, идеите, вярванията и ценностите на децата се развиват чрез това, което те научават и наблюдават при своите родители. Много често родителите и учителите или се провалят в общуването помежду си, или по-лошо – имат противоречиви, дори понякога враждебни взаимоотношения.

Когато родителите и учителите могат редовно и открито да си говорят за образованието и развитието на децата им, дългосрочните ползи в живота на детето могат да бъдат значителни.
 

Според теб, Стийв, имат ли родителите роля в това да насърчават и влияят върху начините, по които се общува и се решават конфликти в училищата?

Ролята, която имат родителите по отношение на начините на общуване и решаване на конфликти в училище варира много от училище до училище и от държава до държава. 

Родителите и родителските сдружения могат да имат огромно въздействие върху посоката на образование в техните общности. Важен фактор е как родителите се опитват да влияят. Конфронтационният и сътезателният  подходи създават бариери и блокажи; уменията за общуване и беззагубния метод за решаване на конфликти, които се преподават в Т.У.Р. и Т.У.У., могат да създадат климат на сътрудничество и правят шансовете за успешна позитивна промяна реални.


Как родителите и учителите работят заедно за доброто на детето?

Значителен ефект върху нивото на научаване и успеха на децата има начинът, по който учителите и родителите общуват помежду си и как разрешават разногласията помежду си.

 Какво могат да направят учителите и родителите? Техните действия могат да включват:

Развитие на открити и честни взаимоотношения помежду им, така че напредъкът на детето да бъде окуражаван и подкрепян през годината;

Взаимно да подкрепят обучителните цели за детето, над които заедно са се съгласили.

Разпознаване на потенциални проблеми достатъчно рано, така че да могат да бъдат предприети превантивни действия;

Осигуряване на последователна и единна подкрепа и необходими действия ако (и когато) детето преживява трудности от учебно или социално естество в училище;

Да работят заедно, за да разбират и подкрепят индивидуалните обучителни нужди на всяко отделно дете.

 

Какви са ползите и съответно ограниченията, които тези методи имат?

Ползите от ясната, редовна комуникация между учителя и родителите са окуражаването и насърчаването в детето на любов към ученето, четенето и важността на образованието, така че детето да гледа на училището през положителни преживявания и да е мотивирано да учи.

Ограниченията на този вид взаимодействие са многократно компенсирани от ползите. В някои случаи, комуникацията между учители и родители може да бъде източник на търкания и неудовлетвореност ако учителят и родителите имат различни цели за детето или различни гледни точки за значението на образованието.  В други случаи, родителите може да не искат да чуят или открито да отхвърлят обратната връзка за детето си от страна на учителя.
 

 Има ли разлики в прилагането на уменията, които се усвояват в Т.У.У. в различните части на света?

Определено има разлика от държава до държава и дори от училище до училище в една и съща страна, що се отнася до философия на образованието и обучителни методи. В много образователни среди, стандартният подход е този на „поточната линия“ – преподаване на стандартно съдържание чрез едни и същи методи за всички ученици вместо система, която е проектирана да посреща индивидуалните потребности и стилове на учене на децата.

В много училища подходът, който се използва, е фокусиран към учителя като най-много се откроява стилът „ученето чрез слушане“ или лекционният тип преподаване. Учителите говорят, а учениците слушат и помнят. Все по-често обаче образователните системи осъзнават, че колкото повече учениците са въвлечени в собственото си учене, толкова по-мотивирани са те да учат и да успяват.

Философията на програмата „Трениране на успешни учители“ и уменията, които се придобиват, подкрепят тази концепция за учене. Комбинирането на знанията и опита на учителите с въвличане на учениците в процес на учене чрез правене, дава възможност на учениците да развиват творческите си способности, повишава се дисциплината и доверието в знанието, което води до желание за учене през целия живот и в крайна сметка до трайни професионални успехи.

 Различно ли се работи с учениците от различни възрасти в училище?

Попитайте различни учители и всеки ще ви отговори различно според опита, който има. Със сигурност учениците от различните възрастови групи имат различни нужди от развитие и ниво на знания и методите на преподаване трябва да отразяват тези различия.

Това, което не е различно, независимо от възрастта, е необходимостта учителите да изслушват учениците си, да им осигуряват достоверна и навременна информация, както и ясно да изразяват собствените си притеснения и чувства и да се справят с конфликтите и проблемите справедливо и ефективно. Програмата „Трениране на успешни учиели“ осигурява на учителите ясни и доказани инструменти да постигат това.

 
Какво трябва да се промени в образователната система, за да бъде по-ефективна?

Това е въпрос, чийто отговор много зависи от това каква е образователната система и какви методи на преподаване се използват.

За съжаление, много образователни системи и хората, които вземат решенията в тях, са попаднали в капана на образователното мислене от миналото докато живеем в свят на бъдещето.

Повечето учители са получили много малко или никакво формално обучение в умения за слушане и много от тях имат неадекватна подготовка по отношение на методите, чрез които могат да въвличат учениците да участват в собственото си учене. В резултат на това, те се фокусират в това да преподават чрез говорене и изнасяне на лекции.   

Практическата помощ за развиване на умения за слушане, научаването как да се използват ефективни и позитивни методи, за да се адресира неприемливо поведение, трупането на опит как да се улеснят процесите по разрешаване на конфликти и решаване на проблеми – всичко това са добре дошли допълнения към основния „учителски инструментариум“.

По-голямото удовлетворение и успеха от академичните постижения и на учениците, и на учителите ще се случи, когато училищата увеличат обема участие на учениците в тяхното собствено учене чрез разнообразие от интерактивни обучителни възможности.

 
Мислиш ли, че училищата наистина убиват креативността, както твърди Сър Кен Робинсън?

Образованието има нужда от революция, не от еволюция: Сър Кен Робинсън и идеите за промяна на глобалното образование

Не е лесно да пиша за човек, когото не познавам. Някак ми е странно, но пък е точно навреме. Днес съм на вълната на стандартизираните тестове. Или изходните нива. Или националното външно оценяване. Или матурите. Който както предпочита да ги нарича. На нея съм от известно време и да пиша за някой с идеите на Сър Кен Робинсън в този момент е като светлина в тунела, защото ми дава надежда и мотивация да направя нещо, за да променя нещата. В същото време е като слънчево затъмнение – знаеш, че някъде там има работещи идеи и модели, но българското образование е в сянката на една държава, която подценява народа си.

През 2006-та година Сър Кен Робинсън е поканен да говори на конференцията TED, по онова време провеждаща се в затворен формат за около 1200 участника. Тогава той говори по темата Защо училищата убиват креативността?. Няколко месеца след събитието от TED решават да експериментират с качването на няколко от презентациите онлайн на сайта им и една от избраните е тази на Сър Кен Робинсън. Шест години по-късно, през 2012-та, неговата първа презентация все още е най-гледаната TED презентация в света. Свалена над 20 млн. пъти в над 150 държави и продължава да бъде сваляна по средно 10 хил. пъти дневно, отделно от това е постоянно показвана на големи и малки конференции, на работни срещи и семинари по цял свят, с което се предполага, че е гледана от над 200 милиона души.

 

Защо тази лекция е толкова популярна и какво е значението на нейната популярност?

В нея има две основни теми. Първата е, че всички ние сме родени с естествени заложби да бъдем креативни и системите за публично образование ги подтискат. Втората е, че необходимостта да се култивират такива способности е все по-спешна – поради индивидуални, икономически и културни причини, което налага да преосмислим доминиращите подходи в образованието. Според Сър Кен Робинсън една от причините тази лекция да продължава да пътува из света е, че тези две теми засягат дълбоко хората в личен план. Много хора по света се чувстват маргинализирани от собственото си образование и тази лекция им помага да разберат защо. Втора причина за въздействието на лекцията е, че хората и организациите навсякъде виждат, че настоящите образователни системи се провалят в това да посрещат предизвикателствата, пред които е изправен светът днес и работят усилено, за да открият алтернативни решения. Доминиращите образователни системи се основават на три принципа или предположения, които са съвсем противоположни на това как наистина се живее човешкият живот. Първо, те насърчават стандартизацията и един тесен поглед към интелигентността, докато човешките таланти са разнообразни и индивидуални. Второ, те насърчават съблюдаването на правилата и стандартите, докато културният прогрес и постижения зависят от култивирането на въображението и творческия потенциал. Трето, те са линейни и трудно-променящи се, докато курсът на всеки човешки живот е органичен и във висока степен непредсказуем.

В известна степен, тази първа лекция на Сър Кен Робинсън се превръща в точка на сплотяване за един различен разговор за образованието. Разговор, който в последните 7 години става все по-важен.

 

„Цялата образователна система е един удължен процес за прием в университета“

Целта на общественото образование навсякъде по света е да създава университетски професори  – продукт на идеята за академична кадърност. Като деца често сме отклонявани от нещата, които обичаме да правим, с обяснението, че няма да си намерим работа, правейки това.  Един от принципите, залегнали в съвременните образователни системи, който Сър Кен Робинсън широко критикува, е йерархията на предметите. Най-високо са поставени математиката и езиците, след това са хуманитарните предмети и в дъното са изкуствата. Коренът на това е назад във времето, когато светът е имал нужда от едни съвсем различни знания и умения на хората, а индустриалният, научен и технически прогрес са били водещи в развитието на обществото. Нашето съвремие е различно. Сър Кен Робинсън не поставя под съмнение важността на тези предмети. Но дали всички хора на планетата имат нужда от това, за да реализират своя личен потенциал?
 

„Ако не си готов да грешиш, никога няма да измислиш нещо оригинално“

Този цитат на Сър Кен Робинсън стои на видно място в биографията му. Цитатът е от книгата му „Елементът“, която излиза през 2009-та година и е преведена на 21 езика. В основата на книгата стои убеждението, че всеки човек има таланти, които може да развие, но хората не ги използват, дори прекалено малко хора осъзнават, че ги притежават. Книгата разглежда човешките таланти, страстта и постиженията и как срещата на трите прави живота ни пълноценен. В нея има десетки истории на успели и известни личности, изхвърлени от образователните системи, в които са учили, тъй като не са отговаряли на стандартите.

Креативността е толкова важна в образованието, колкото и грамотността и трябва да я третираме със същия приоритет. Децата ще се възползват от шансовете. Ако не знаят – ще измислят нещо, те не се страхуват да грешат. Това не означава, че да грешиш и да си креативен е едно и също, но със сигурност ако не сме подготвени да сгрешим, няма да измислим нищо оригинално. Докато пораснат, децата се научават да ги е страх от грешките. Така управляваме и компаниите. В националните образователни системи грешките са най-лошото нещо, което може да се случи. Резултатът от това е, че обучаваме хората да губят своите творчески способности.
 

„Образованието е едно от нещата, които оставят дълбока следа в живота ни“

„Всички деца имат таланти и ние ги прахосваме безмилостно“. Училището е място, където децата се учат, че да грешиш е лошо, това се наказва. Как тогава можем да очакваме от тази система да израстнат деца, които са подготвени да живеят в бъдеще, в което не знаем какво ще се случи?

Четири години след особено успешната презентация „Защо училищата убиват креативността?“, Сър Кен Робинсън е поканен отново на TED Global. Темата: „Да предизвикаме революция в ученето“ . В тази презентация той набляга на кризата в човешките ресурси и факта, че се справяме доста зле с това да разкриваме и развиваме талантите и потенциала си. Говори за това колко много хора по света не се наслаждават на това, което правят, а чакат да дойде уикенда, за да „живеят“. Според Сър Кен Робинсън една от основните причини за това е образованието, тъй като то измества хората от техните естествени таланти. Световните образователни системи се реформират през последните години, но това не е достатъчно, това е като да поправиш счупена машина, която ще работи по същия начин. Образованието няма нужда от еволюция, а от революция, от цялостно преобразяване.

„Има неща в образованието, към които сме приковани. Едно от тях е идеята за линейност. Започваш оттам и ако преминеш през пътеката, ако направиш всичко по правилния начин, накрая ще бъдеш осигурен до края на живота си.“ Но животът е органичен, а не линеен. Вероятно кулминацията на образованието е да ни приемат в колеж или университет. Обсебени сме от тази идея, а не всеки иска или има нужда да отиде в университет, може би не сега, а по-късно.

 

„Колежът започва в детската градина“

Има толкова сериозна конкуренция да вкараш детето си в правилната детска градина, че някои деца дори ги интервюират за това на 3 годишна възраст. Или на 6 годишна възраст. Това се случва и тук, в България, не само в САЩ. Още в крехкото детство започва „стандартизирането“, което води до необходимостта от съответствие. Образователните системи са изградени на принципа на веригите за бързо хранене. Те работят в съответствие със стандартите за качество. Така и нашите деца в училище се измерват спрямо стандарта за качество и се категоризират в система от оценки и профили.

Причината, поради която много деца напускат образователната система е, че тя не храни тяхната душа, енергия, страст... „Образованието трябва да прилича повече на земеделието“, - казва Сър Кен Робинсън, „където всяко училище може да разцъфтява, всяко дете може да разцъфтява. Всеки ден, по целия свят, нашите деца постилат мечтите си под краката ни и ние трябва да стъпваме много леко“.
 

Долината на смъртта в образованието

Сякаш точно навреме, около месец преди празника, с който отъждествяваме образованието в България - 24 май, се проведе TED Talks Education. Съвсем очаквано Сър Кен Робинсън излезе на сцената. Темата му този път беше „Как да се измъкнем от Долината на смъртта в образованието?“. Дори само заглавието е стряскащо. Долината на смъртта? Тръпки ме побиват преди да стартирам видеото и се питам наистина ли стигнахме до такава метафора.

 

„Човек е естествено различен и разнообразен, а не съответен“

Статистиката в САЩ сочи, че близо 10% от децата в училищна възраст са със Синдром на дефицит на вниманието. Кен Робинсън поставя това под съмнение: „Час след час децата вършат нискокачествена канцеларска работа в училище – не е изненада, че не ги свърта на едно място“.

Учителката на сина ми на последната родителска среща ми каза: „Досега не съм имала дете като него, което внимава и е концентрирано цели 5 часа“. Вярвам й. Децата, в по-голямата си част, не страдат от психологически заболявания, те страдат от нещо, наречено „детство“. Те просперират най-добре в широк учебен план, който оценява разнообразните им таланти, а не само малка част от тях.
 

Искрата на любопитството

Когато големият ми син тръгна на училище, в очите му искреше онова любопитство, присъщо като че ли само на детските очи. При всяко ново нещо, което откриваше, искрата заблестяваше и озаряваше личицето му. С навлизането все по-напред в образователната система започвам да виждам как искрата блести все по-слабо, а въпросите се преобразяват в твърдения от рода на „защото така трябва“ и „понеже госпожата каза така“. А уроците стават все по-трудни за разбиране и овладяване...

Сър Кен Робинсън вярва, че ако успеем да запалим искрата на любопитството в едно дете, то ще учи без необходимост от външна помощ. Децата са любопитни по природа, а любопитството задвижва постиженията. Вместо любопитство, това, което създаваме в образованието, е култура на сервилност. Нашите деца и учители биват окуражавани да следват рутинни алгоритми, вместо да стимулират тази сила на въображението и любопитството.
 

„Няма образователна система в света, която да е по-добра от своите учители“

Учителите са източниците на успех в училището. Но преподаването е креативна професия, добрите учители не само предават информация, те са ментори, стимулират, провокират, завладяват вниманието. Но да си въвлечен в задачата преподаване без да се случва учене всъщност означава, че не изпълняваш задачата си.

Според Сър Кен Робинсън проблемът в образованието е, че фокусът се поставя не върху ученето или преподаването, а върху изпитването. Не че то не е важно, стандартизираните тестове имат своето място, но те не трябва да са преобладаващи, още по-малко – водещи, в образованието. Трябва да са с цел диагностика, да подпомагат процеса, а не да му пречат.
 

„Човешкият живот е, по своята същност, творчески“

Една от ролите на образователната система е именно да събуди и развие творческите сили, вместо това тя създава култура на стандартизиране.

Това, което всички високоефективни образователни системи по света правят на първо място е, че индивидуализират преподаването и ученето. Разбират, че учениците са тези, които учат и системата трябва да увлече тях, любопитството им, личността и творчеството им. Второто е, че дават висок авторитет на учителската професия. Разбират, че няма да има добро образование без добри учители и те трябва да имат подкрепа и възможности за професионално развитие. Трето, в тези системи отговорността да се върши работата е на училищно ниво. Образованието се случва в училищата между учители и ученици и ако премахнеш тяхната лична преценка чрез наложен режим на централно командване, то спира да действа.

„Алтернативните форми на образование, които имат за цел да върнат и задържат децата в училище, имат някои общи характеристики“ – разказва Сър Кен Робинсън. „Те са персонализирани. Учителите имат висока подкрепа. Свързани са с обществото. Програмите са широки и разнообразни. Ученето се случва в и извън училище. Работят!“ Единствено не е ясно защо се наричат „алтернативни“. Ако всички системи правеха това, нямаше да има нужда от алтернативни форми.

„Истинската роля на лидерите в образованието не трябва да бъде командване и контрол“ – обобщава Сър Кен Робинсън, „тя трябва да бъде контрол на климата, създаване на условия за реализация.“
 

Долината на смъртта е жива

Долината на смъртта в Калифорния се казва така, защото в нея никога нищо не расте, няма живот, тя е „мъртва“. През зимата на 2004-та там се изсипва проливен дъжд. През пролетта на 2005 г. има феномен - цялата долина е осеяна с цветя. Тя не е мъртва. Тя спи. Точно под повърхността са семена, изпълнени с възможности. Чакащи правилното време, за да се реализират. И както става с органичните системи, ако условията са правилни, животът е неизбежен, той се случва постоянно. Вземете една област, община, училище, променете условията, дайте на хората различна гледна точка, различни очаквания, повече възможности. Грижете се и ценете взаимоотношенията между учители и ученици, дайте на хората свободата да бъдат изобретателни и да внасят нововъведения в това, което правят и в училищата, някога изоставени, разцъфтява живот.

„Срещам се с много хора, които просто не харесват това, което правят.“ – казва Сър Кен Робинсън. „Минават през живота си свикнали с това. Не изпитват удоволствие от работата си, търпят я, вместо да й се радват и чакат почивните дни. Но също така срещам хора, които обичат това, което правят и не могат да си представят да правят нещо друго. Това, което правят, е тяхната същност, те изразяват себе си по този начин. За съжаление вторите са малцинството и има много причини за това, но една от тях е образованието. Образованието измества твърде много хора от техните дълбоко заложени таланти и трябва да ги търсите, трябва да създадете обстоятелствата, за да ги намерите, те често не са на повърхността. Това би трябвало да е една от целите на образованието.“

 


 

*Сър Кен Робинсън се занимава с проблемите на образованието дълги години. Заемал е редица академични позиции, както и е работил и с много правителства и международни организации за създаването на нови политики и стратегии в образованието. Канен е на много международни събития и форуми по теми за образованието, креативността и иновациите заради влиянието, което има върху аудиторията и идеите му в тези области. Автор е на книгите Out of our minds: Learning to be creative, The Element (преведена на български език) и Finding Your Element (излиза на 21 май 2013). Повече информация на: http://sirkenrobinson.com/

снимка: ted.com

Два цитата от Сър Кен Робинсън за съжаление са много верни за много образователни системи: „Голяма е иронията на това, че хората завършват образованието си, чувствайки се по-малко креативни отколкото са били, когато са го започнали“ и „... условията креативността да процъфтява в училищата отсъстват.”

Днес все повече и повече работата и професиите изискват от хората да работят с главите и умовете си, а не с ръцете и краката си. Днешните ученици, които са утрешните работещи, имат нужда от нова система и методи на образование, за да бъдат подготвени и да се чувстват удовлетворени от работата си, да успяват в това, което правят. Ако перефразирам Сър Кен Робинсън, то това, от което образованието има нужда не е само реформа, а по-скоро монументална промяна в образователните структури и системи.


Какъв е според теб учителят на бъдещето?

Учителят на бъдещето, който ще се радва на професионално удовлетворение и успех, ще има нагласите и уменията, необходими за създаването на сигурна среда за учене и климат на сътрудничество с учениците. Ще слуша толкова или повече, отколкото ще говори. Ще има нестихваща страст за това, което прави. Ще разпознава уникалните нужди от учене на индивидуалния ученик и ще притежава уменията, необходими за да направи ученето приложимо за всеки един. Ще работи, за да създава любов към ученето в своите ученици.

Учителят на бъдещето ще бъде готов да поема рискове, да опитва нови подходи; ще бъде готов не само да преподава, но също и да учи от своите ученици. Ще разбира, че образованието за него и учениците му е пътуване в света на ученето през целия живот.


Разкажи ми повече за Gordon Training International – какви са мисията и целите на организацията ви, с какво се занимава?

Gordon Training е медународна организация, посветена на това да предоставя на родители, учители, младежи, лидери, ръководители и хора и професионалисти от всички сфери на живота, философия и умения, които да направят живота им по-пълен, по-удовлетворяващ и успешен лично за тях.

 

Живеем в свят, който ежедевно е разделян от различия, породени от различни култури, политики, религии, обществено положение и наследени предразсъдъци. Постоянно сме бомбандирани от преживявания и напомняния, че водим живот на победа и загуба. Отделните хора често се чувстват като в капан от средата, в която живеят, от неувереността си, трудните взаимоотношения, неудовлеторяващата работа и житейските предизвикателства. Gordon Training не е магическа пръчка, а по-скоро е ясна, практична комбинация от нагласи и умения, които дават възможност на всеки да следва своята страст, да създава позитивни и удовлетворяващи взаимоотношения и успешно да се справя с конфликтите и проблемите, които среща в работата и личния живот.

 

Стийв Емънс с ТУУ инструкторите от България, Бургас, 2012 г

Още по темата

Публикации

Митове, относно родителството ►►►

Откъс от книгата на Шефали Тсабари "Осъзнатост в семейството. Как да отгледаме силни, устойчиви и самоуверени деца".

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook