Първият ден, след като приключих обучението по програмата „Трениране на успешни родители”, беше странен. Прибрах се у дома рано сутринта, големият ми син точно ставаше за училище. Веднага се опитах да използвам новите знания, но не се получи както трябва.

След няколко опита синът ми каза: „Мамо, ама ти си различна след това обучение, сякаш са те сменили”. Тогава си дадох сметка, че съм направила няколко от грешките, за които стана дума по време на курса, и си казах: „Аха!”.

Първо, не обясних на децата къде съм била, какво съм научила там и искам да прилагам у дома в общуването ни. Второ, опитвах да прилагам техниките, без да са налице необходимите условия за това.

Седнах и обясних каква е цялата идея с простички думи, подходящи за дете. Големият ни син (ще стане скоро на 8) разбра доста добре концепциите. Учудих се: я, какво ми е умно! (дадох му оценка вътре в себе си и веднага се хванах, че правя поредна грешка – оценявам!).

След това си дадох сметка, че в годините съм 

хвалила и критикувала децата си като част от възпитанието,

вярвайки, че това е начинът да изградя отговорни и пълноценни личности. Не съм се замисляла, че по този начин манипулирам естествената детска природа в посока, изгодна на мен – майката, на нас – родителите, на семейството, на обществото, без да обръщам внимание на детето като личност, с неговите права и нужди да бъде себе си, както и с възможностите, залегнали в него да се справя с етапите на живота си.

Раждането на децата промени светогледа ми и измести фокуса на живота ми. В същото време родителството ме изправи пред предизвикателства, за каквито не бях и помисляла. Лутах се между различните съвети и идеи за възпитанието, усещайки как не успявам да намеря този начин на общуване с децата, който да ме накара да се чувствам удовлетворена в ролята си на родител – най-важната в живота ми.

Четях всякаква литература за възпитанието и общуването и на теория знаех много, можех да забележа грешките, които правят родителите около мен, както и своите. В същото време цялото това знание не ми помагаха особено в ежедневието с децата ми.

Да инвестираш в родителството си

Когато миналото лято приятелка ми каза за обучението на инструктори по програмата „Трениране на успешни родители” (Т.У.Р.), веднага се обадих в представителството за България. Не знаех точно за какво става дума, но някак усещах, че е точно за мен.

Дълго се чудих дали да се включа, тъй като инвестицията не беше малка. Не че не си заслужаваше, но нали знаете как човек се чуди, когато трябва да инвестира в собственото си развитие. Започнах да чета книгата и с всяка следваща страница ми ставаше все по-интересно и кимах вътрешно, че това е точно каквото съм търсила.

Програмата е създадена от д-р Томас Гордън – американски клиничен психолог, номиниран три пъти за Нобелова награда за мир, носител на много награди и признания от различни професионални организации. Той разработва модел на човешките взаимоотношения, познат като „Моделът Гордън”, въз основа на който преди 50 години започват програми за обучение на родители, учители, лидери, а по-късно и за младежи и за лична ефективност. В България програмата „Трениране на успешни родители” започна от началото на 2012 г. Обучението се води само от сертифицирани от институт Gordon Training International инструктори.

В основите на „Модела Гордън” е залегнало златното правило:

Отнасяй се с другите така, както искаш те да се отнасят с теб

Философията му за родителство е изградена на убеждението, че децата не са лоши, палави, проблемни, непослушни... Поведението им просто е начин да задоволят собствените си нужди в съответния момент.

Ако бебето плаче, това е защото е гладно или мокро, а не за да ни тормози. По същия начин, ако 3-годишното дете рисува по стената, това е породено от необходимостта му да се изявява и експериментира, да си играе и да се забавлява, а не с цел да ни ядоса или пък да ни създаде допълнителна работа.

Децата ни имат право да задоволяват своите нужди. Ние, техните родители, имаме същото право. Именно в сблъсъка на нашите нужди с тези на децата се раждат конфликтите и проблемите в отношенията ни.

Свикнали сме да реагираме по два начина, когато не можем да приемем поведението на децата си. Единият е да наложим своята воля, да подчиним децата и те да правят това, което им се казва. Така осъществяваме контрол върху тях, като удовлетворяваме собствените си нужди за сметка на детето. Често наричаме такива деца „послушни”, именно защото ни „слушат”, т.е. действат според нашите правила и възгледи за това по какъв начин трябва да се държат. „Послушните” деца обикновено са такива или от страх от наказание, или в очакване на конкретна награда за „послушанието” си.

Другият начин е да оставим детето да прави това, което си е наумило. Това обаче ни кара да се чувстваме като жертви на собствените си деца, пренебрегваме собствените си нужди и в крайна сметка оставаме неудовлетворени и пренебрегнати. И в двата случая има някой, който губи и друг, който печели „битката”.

За щастие, има алтернатива, която дава възможност на родителите и децата да посрещнат своите нужди и да изградят взаимоотношения, които се основават на взаимно уважение, разбиране и усещане за близост и топлота, дори и в случаите на конфликт.

„Моделът Гордън” предлага умения и техники за общуване и решаване на конфликти, които веднъж усвоени и залегнали в отношенията „родител-дете”, могат успешно да влияят върху поведението на детето така, че нуждите и на родителя, и на детето да бъдат удовлетворени:

Техники за общуване и решаване на конфликти

1. Активно слушане – умението да доловиш и отразиш обратно смисъла и чувствата зад думите на детето така, че да му помогнеш да стигне до същността на проблема си – най-честата причина за „лошото” поведение, така че то да намери решението за него.
2. Аз послание – Умението да се справиш с поведението на децата, което създава проблем, по уважителен към детето начин. 

Когато родителят има проблем, породен от действията на детето, се използват умения за конфронтиране, основно чрез т.нар. „аз-послание”. Тъй като с това средство родителят изразява собствените си нужди и емоции без критика и обвинения, вероятността детето да го чуе, да съдейства и да промени поведението си е много по-голяма. Така децата съхраняват самооценката си и се учат на отговорност и съпричастност към другия – все качества, залегнали в основата на емоционалната интелигентност, зрелостта и самодисциплината.

След като веднъж променим начина си на общуване с децата, като използваме двете умения за „активно слушане” и „аз-послания”, можем да разчитаме на много по-лесно разрешаване на конфликтите, посредством залегналия във философията на д-р Гордън метод, наречен

1. Печеля-печелиш – метод за решаване на конфликти, който ни дава възможност да се справим със ситуацията така, че нуждите и на двете страни да са удовлетворени.

Усвояването всички споменати по-горе умения и прилагането на метода „печеля-печелиш” е толкова важно, колкото и да знаем кога да ги използваме. За тази цел д-р Гордън разработва т.нар.

1. Поведенчески прозорец – дава структура на родителите кога да прилагат съответните умения, така че да бъдат най-ефективни в решаването на проблемите и да допринасят за изграждането на спокойна и открита атмосфера на общуване в семействата си.

Децата се раждат с всички необходими умения, за да израснат такива, каквито искаме да ги възпитаме. 

Вече няколко месеца използвам уменията, които научих в курса за инструктори по програмата на д-р Гордън „Трениране на успешни родители”. Виждам, че е нужно време да усвоя уменията и те да станат част от мен, от естествения начин на общуване с децата ми, съпруга ми, всички хора около мен.

В същото време усещам удовлетворение, че най-сетне съм намерила пътя към създаване и изграждане на взаимоотношения в семейството ми, основани на взаимно уважение, зачитане на нуждите на другия и лична отговорност.

Най-много ме впечатлява колко лесно сработват тези техники с малкия ми син, който е на три. Мислех, че ще е точно обратното – че ще ми е по-лесно с баткото, почти на 8 г. Явно е съвсем вярно това, че всички се раждаме с тези умения, но ги забравяме и се научаваме, против природата си, да даваме оценки, да обвиняваме, да бягаме от лична отговорност, някой друг да взема решения вместо нас.

В курсовете, които водя с родители по програмата, виждам как проблемите и предизвикателствата пред общуването с децата, независимо на каква възраст, са общи или подобни за всички родители. Дали поради начините, по който са ни възпитавали родители и учители, или заради културата в развитите общества, сме се научили да пренебрегваме природата и инстинктите си.

Ние, както и децата ни, имаме нужда единствено от любов и разбирателство, за да сме щастливи. Искрено вярвам, че за да го постигнем, трябва да запазим това, с което природата ни е дарила – умението да помагаме на хората и да обичаме себе си. Два принципа, които са заложени в основите на концепцията на д-р Гордън.