Заплаха дебне в пластмасите – фталати
Сигурно сте виждали на етикетите на бебешки шишета, чесалки, залъгалки, неразливащи се чаши и т.н., че производителят гарантира не само липса на бисфенол А, но и на фталати. Защото фталатите са другите смятани за опасни химикали в пластмасовите изделия, особено за децата.
Фталатите са естери, използвани като пластификатори – добавят се, за да увеличат гъвкавостта, прозрачността и дълготрайността на пластмасите. Те обаче не са част от химическата им структура, затова при стареенето или надраскването на пластмасовото изделие лесно „изтичат”. Експертите са доказали, че се „снабдяваме” с тях главно с храната, като мазните храни – млякото, мазнините и месата съдържат най-много фталати, защото мазнината е разтворител за тях. И тъй като нямат нито цвят, нито мирис, няма как да ги „надушим”.
Фталатите присъстват не само в пластмасите, но и в миещите и козметичните препарати (включително и в бебешките шампоани, пудри, течни сапуни и лосиони), в парфюмите и ароматизаторите от всякакъв вид, в препаратите за почистване и полиране, в лекарствата (като покритие), в редица медицински материали, включително и в ръкавиците, в селското стопанство, в строителните материали и в мебелите, в подовите покрития и всичко, направено от винил, в мастилата и боите, в глината за моделиране и т.н., и т.н. Широкото им приложение ни „снабдява” с тях без да подозираме, а това значи, че много лесно може да прехвърлим допустимите дози.
С какво фталатите застрашават децата?
Фталатите са с доказани антиадрогенни (анти „мъжки”) свойства – намаляват производството на мъжки хормони и блокират рецепторите за тях. Това се отразява на всички тъкани, които се нуждаят от андрогени, а при ембрионите и малките деца пречат на развитието на тези тъкани като това въздействие се предава и на следващите поколения.
Не само мъжкият пол обаче е засегнат. Тъй като жените са изложени и на по-голямо количество фталати от козметиката, която използват, рискът при тях е увеличен. Документирано е в не едно изследване, че фталатите водят до ендокринни нарушения и това не само създава куп проблеми, но увеличава риска от рак на гърдата. Много малки количества от тях, прибавени към „коктейла” от други вредни химикали, които поглъщаме, може да „отключи” раковото заболяване. В по-ранна възраст времето на пубертета се влияе от съдържанието на фталати в организма.
Плацентата не е бариера за фталатите, те могат да повлияят на оформянето на гениталите на плода, на теглото на бебето, за преждевременното му раждане. Освен това те преминават и в майчиното мляко. Когато започнат да щъкат и пълзят из къщата, мъниците поемат двойно по-голямо количество фталати от възрастните, тъй като подът, мебелите, препаратите, с които чистим, ги отделят. А децата обичат всичко да пъхат в устата си, особено в периода на никненето на зъбки.
Установена е връзката между фталатите и астмата при децата. Доказва я в български условия изследване на праха, събран от спалните на деца с алергични и астматични присъпи, където е открито повишено количество ди (2-етилхексил) фталат (DEHP). Същият е свързан с наличието на свиркащо дишане и риск от алергични и астматични симптоми.
Кожните алергии при децата също се свързват с контакта на кожата с различни фталати.
Ненапразно употребата на фталати при производството на детски играчки е забранена в Европейския съюз. В САЩ през 2009 г. някои видове фталати изобщо бяха забранени за употреба в пластмасите. На нашия пазар обаче има толкова много китайски играчки...
Затова четете етикетите и ако обаче видите буквевни съкращения като:
DBP, DNOP, DiNP, DEP, BBzP, DEHP, DiDP, DnHP, DMP, DnOP
или думата phthalate като част от съдържанието, по-добре не използвайте продукта, особено когато се отнася за козметика.
Как да ограничим фталатите?
-
Избягвайте продукти с ароматизатори
Фталатите в продуктите за кожа и коса често се маскират като „ароматизатори”. Не всички аромати са фталати, но повечето са. Затова предпочитайте продукти без изкуствени ароматизатори. Използвайте естествени освежители за въздух, ако изобщо използвате такива; - Гледайте кодовете върху пласмасовите продукти
Пластмаси с код 3 и 7 е възможно да съдържат фталати или Бисфенол А (BPA). Избирайте пластмаси с кодове 1, 2, 5, особено когато има връзка с храната.
Таблица с кодовете можете да видите тук:
Повечето производители твърдят, че направената в техните фабрики пластмаса е безвредна, красива и удобна, че е преминала всички изпитания, че е снабдена с изискваните от закона сертификати. И слагат съответния знак на дъното на изделието.
Този знак, според повечето законодателства в света, трябва да носи информация от каква пластмаса е направен продуктът, а когато се отнася за изделие, което ще има пряк контакт с храни, задължително трябва да носи и съответния знак за това – чаша за вино и вилица (като на снимката).
Това особено стриктно се отнася за изделията, направени от полиетилен терефталат (1), полиетилен с висока плътност (2), полипропилен (5) и полистирол (6), които невинаги са предназначени да контактуват с храни.
Номерата в скобите показват от каква пластмаса са изработени изделията, обикновено са оградени в триъгълник, наричат се кодове за рециклиране и са международен знак.
Подредба по степен на опасност
- поливинил хлорид (№3 PVC)
Ако трябва да направим списък, той ще се оглавява от поливинил хлорида (№3 PVC). От него рядко се прави кухненска посуда, но се правят опаковки, подово покритие, завеси за баня, дъждобрани. Избягвайте меките варианти на тази пластмаса, тъй като „обгазява” въздуха в дома – изпуска не само фталати, но и винил хлорид, който е силно отровен безцветен газ с мутагенни и канцерогенни свойства, който се отразява и на репродуктивната система на човека.
- полистирен (№6 PS)
На второ място по токсичност е полистирена (№6 PS), но само ако се подложи на висока температура.
Внимание! Някои пластмаси не издържат висока температура. На етикета много рядко пише какви градуси понасят, ако не прехвърляте 40-50 градуса, сте в безопасната зона. Съдинките от полистирен (№6 PS), които са малко по-трайни от направените от PET, например издържат само негорещи храни и напитки. Най-лесно разпознаваема е бялата пореста разновидност на тази пластмаса, наричана стирофоум. Когато се нагрява, полистиренът изпуска стирен в храната, а той се смята за канцероген. Понякога готови храни се доствят именно в такива опаковки от бяла пореста материя!
- всички други пласмаси (№7 Others)
Поликарбонатите, които минават като „всички други“ пластмаси, които не са включени в останалите категории (№7 Others), са не само най-енигматичните от гледна точка на безопасността (заради разнообразието на изходните и добавъчните материали за производството им), но и са широко използвани за кухненска посуда. Включително и за бебешки бутилки и неразливащи чаши, бутилки за вода за многократна употреба (контейнерите за гореща и студена вода в офисите) и много други. Ако сте забелязали пластмасово покритие на кутията с консерва или на картонената бутилка мляко, тя е или от епоксидна смола, или от поликарбонат. Детски съдинки с любими герои от приказките също се правят от тази група пластмаси – включително и от пластмасата меламин.
Основните материали, от които се правят поликарбонатите, са бисфенол и фосген, а за бисфенола става дума в отделен текст. Меламинът пък се прави от формалдехид и урея и някои други химикали, но тези двата могат да се прибавят към храната при висока температура, например. Никога не притопляйте бебешката храна в пластмасов съд и в микровълнова печка, не мийте бебешката посуда в миялна машина.
- полиетилен №1 PET или PETE)
Полиетиленът (№1 PET или PETE) се смята за безопасен, ако се използва по предназначение. От него се прави еднократната посуда: еднократни чинии, вилици, лъжици, чаши, в които сервират сандвичите или кебапчетата и кафето в повечето павилиони за бърза закуска. Такива се продават и в магазина, те са удобни за градински празненства и детски рождени дни и се смятат безопасни. Повечето бутилки за вода и за безалкохолни напитки, както и меките опаковки за кетчуп също са направени от полиетилен. От него се правят и еднократните съдинки за микровълнови печки. Използвайте еднократно!
Внимание! Сред най-нетрайните са пластмасите, от които се произвежда еднократна посуда. Обикновено това е полиетилен терeфталат (№1 PET/E) – терeфталатът в случая е част от полимера, не е пластификатор. Трайността на тази посуда обаче е не повече от година, затова изхвърлете останалите от минали празници, те вече са остарели и от тях вероятно изтичат вредни химикали. И още: те наистина са еднократни, не ги мийте за повторна употреба. И бутилките за вода често са направени от тази пластмаса.
- полиетилен № 2 HDPE, полиетилен с ниска плътност (№ 4 LDPE) и полипропилен (№5 PP) се считат за ОК за употреба с храна
Полиетиленът с висока плътност (№ 2 HDPE), това е мътната или бяла пластмаса, от която са направени някои бутилки за мляко, вода, сокове. Полиетиленът с ниска плътност (№ 4 LDPE) се използва за направата на прозрачно опаковъчно фолио за храни, пликчета и торбички, както и за чаши за горещи напитки. Полипропиленът (№5 PP), който е матова и непрозрачна пластмаса, се използва за различни контейнери за храна, за бебешки шишета, кофички за кисело мляко и др.
Изпускането на химикали
Основен критерий за безопасност на пластмасовите изделия, използвани при храненето, е това дали материалът изпуска химикали в храната. Някои химикали нарушават функцията на ендокринната система (т.е начина на работа на хормоните), като например тези с естрогенна активност. Доказва го например изследване от 2011 г, в което включват дори така рекламираните пластмасови изделия без Бисфенол А. Всяка пластмаса трябва да се използва по предназначение и да се спазват горните препоръки за еднократно използване, степен на нагряване и др. При правилно използване, отделяните химикали под нивата, считани за опасни. За гарантиране на безопасността на пластмасите, използвани за хранителни продукти, има стандарти.
Допълнителна информация:
Актуализирано на 24.01.17 г от Елена Бачева
- Избирайте "маркови" продукти от пластмаса
Вероятността добрите и познати марки да спазват директивите е по-голяма в сравнение със стоките с почти неизвестен произход. Такива артикули могат да бъдат прибори за хранене, играчки, особено гумените играчки, които децата често слагат в устата си, гризалки за устата. Съгласно Наредбата REACH на ЕС, фталатите DEHP, DBP и BBP са забранени във всички пластмасови части на играчки и детски артикули. Директива на Европейския съюз (ЕС) забранява използването и на фталати BEHP. - Използвайте правилно домакинските съдове от пласмаса
Дори и да нямат фталати или бисфенол, неправилното използване на някои пластмаси може да е опасно: нагряването или мазнините могат да предизвикат изтичане на опасни химикали от пластмасата, които да се смесят с храната. Дори нараняването на пласмасовата повърхност носи риск от смесване на химикалите с храната. Вижте повече тук. - Предпочитайте органично месо и мляко
Фталати се използват в пестицидите, има ги и в утайките от отпадъчни води, използвани в традиционното селско стопанство. И двете са забранени при производството на органични продукти, включително храненето на животни с храни, обработвани с пестициди. - Пречиствайте водата с филтър
Смята се, че филтрите с гранулиран активен въглен премахват DEHP - фталатът, използван при производството на тръби във водопреносната мрежа. Има данни за пропускане на част от фталата при тези филтри. По-надеждна, но и по-скъпа е нано-системата за филтриране на вода.
Източници:
Pediatrics, Journal of American Academy of Pediatrics - Baby Care Products: Possible Sources of Infant Phthalate Exposure
Green Facts: Phthalates in school supplies
Phthalates and Cumulative Risk Assessment: The Task Ahead. National Academies Press.
Anogenital distance in human male and female newborns: a descriptive, cross-sectional study
Здравните новини на BBC
Здравните новини Reuters
Здравните новини на Associated Press
Английската, американската и руската Wikipedia също са използвани за справки
http://www.huffingtonpost.com/maia-james/phthalates-health_b_2464248.html
Още от Чайка Христова