Сънят на новороденото и на бебето се различава значително от съня на възрастния човек. Родителите на току-що роденото трябва да познават тези разлики, за да направят живота си и този на детето по-лесен. Защото сънят е важна част от живота на всички, особено в дома на новороденото.

Всеки възрастен си има ритуал на заспиване – баня, пижама, книга в леглото или малко телевизия. Ритуалът всъщност отпуска тялото и мозъка и прави идването на съня по-лесно. Когато това стане, мозъчните центрове на възрастния започват своята почивка и той изпада във фаза на бавен (дълбок) сън – една от фазите на съня, установени от психолозите. Тялото и умът са „по-тихи“ в тази фаза. Тялото не помръдва, дишането е плитко и равномерно, мускулите са отпуснати, човек наистина е „изключен“ от околния свят.

След около час и половина обаче мозъкът се „размърдва“ и започва да работи, а мускулният тонус остава нисък. Това е втората фаза на съня, наречена фаза на парадоксален (бърз) сън или бързо движение на очите (БДО или REM от английски), защото очите точно това правят в тази фаза – движат се бързо. Това е и фазата на сънищата, които си спомняме на сутринта. И фазата, в която лесно можем да се събудим, да отидем до банята или да пием вода.

За една нощ възрастният човек преминава през 4-5 фази на бърз сън с различна продължителност, като общата им продължителност е около 20% от нощната почивка. Забележете, 20%.

За разлика от възрастните, при децата сънят започва с около 20 минутна фаза на бърз сън, като с порастването тези 20 минути намаляват. Този първоначален бърз, „повърхностен” сън обаче е критичен за приспиването. Отначало те отварят-затварят очи, после окончателно ги затварят, но продължават да стискат от време на време юмруче, усмивка или гримаса прибягва по лицето им, или смучат езиче, стряскат се дори без причина. Ако в тази фаза ги оставите в легълцето (в случай, че ги приспивате на ръце), лесно ще се събудят и ще започнат да плачат.

Малкото човече е напълно заспало едва когато гримасите и движенията спрат, дишането стане плитко и равномерно, мускулите се отпуснат и ръчичките и крачетата останат „без тегло“. Едва тогава може да се измъкнете от стаята и да въздъхнете облекчено, че най-сетне то спи удобно в леглото си.

Освен че в началото им трябват 20 минути, за да потънат в бавен (дълбок) сън, фазите на редуване на бавен и бърз сън при новородените са много по-кратки от тези при възрастния. Дълбокият сън при тях продължава само 50-60 минути (помните, при възрастния той е час и половина). И докато на възрастните бързият сън съставлява едва 20% от нощната почивка при децата 80% от съня е повърхностен. Това обяснява защо те често се будят нощем и трудно се връщат към съня.

Точно по време на критичната точка – преминаване от дълбок в бърз сън, някои бебета се нуждаят от помощ, която не е непременно нощно хранене. Тихото тананикане, погалването на гръбчето или каквото вече знаете, че действа успокояващо, може да свърши работа. Ако обаче е гладно, мокро или го свива коремче, това по-вероятно няма да го върне към съня.

В по-късните си месеци бебето заспива по-лесно, първоначалната фаза на лек сън се съкращава, удължават се и фазите на дълбок сън. Родителите обаче трябва да наблюдават детето си и да могат да разпознават фазите на съня му. Това е важно, когато заспалото мъниче трябва да се пренесе от едно място на друго – от столчето в колата или от количката, в собственото му легло например, без това да прекъсва съня му преждевременно.

Според д-р Сиърс, кратките фази на бавен (дълбок) сън и лесното нощно събуждане на бебето си имат своето значение за развитието и дори за оцеляването на малкия човек. Защото в първите месеци от живота си бебето има най-много нужди и най-малко средства да ги съобщи на майка си.

Малкото му стомахче много бързо смила майчиното мляко и ако чувството му за глад не го събужда лесно, то ще остане недохранено. Или ако му е студено, то няма да може да го съобщи при дълъг дълбок сън и ще се простуди. Дори запушеното носле и непълноценното дишане лесно го изваждат от съня. Това са само няколко примера, които наистина са част от оцеляването.

А тъй като по време на бързия сън мозъкът всъщност работи почти като в будно състояние, проучванията твърдят, че точно тази фаза е времето, в което мозъкът на детето се развива и расте – не само чисто физически, но и добавяйки нови функции.

През второто полугодие на бебето сънят му става „по-зрял“, но пък тогава започват да никнат зъби, децата усвояват нови умения като пълзене, например, което „упражняват“ и насън, възникват и други проблеми. Затова не разчитайте и вие на дълга нощна почивка. Просто наблюдавайте детето с обич, която ще ви помогне да преминете по-безболезнено – и за вас и за него, през всички етапи на порастването.