Меню

Заплаха дебне в пластмасите – бисфенол

Заплаха дебне в пластмасите – бисфенол

Децата, изложени на високи нива на бисфенол, увеличават риска си от затлъстяване пет пъти. Това е изводът от изследване, публикувано на 19.09.2012 от JAMA - изданието на американската медицинска асоциация.

Изследователите измерват бисфенол А, известен още като BPA. Съвсем доскоро това бе суровината, която производителите най-често влагаха в някои видове пластмаси. Редица изследвания през последните десетина години доказаха, че бисфенол А, който е подобен на женския полов хормон естроген, се добавя към произвеждания от организма естроген. Продуктите, направени с бисфенол А носят триъгълен знак с цифрата 7.

Високите нива на бисфенол в организма на бременните

пречат на оформянето на половата система на плода, в ранното детство при момиченцата водят до ранен пубертет, при момчетата до нарушени функции на половата система. Освен това бисфенолът повишава риска от поведенчески и неврологични проблеми, рак на гърдата, сърдечно-съдови заболявания, диабет в по-късна възраст, както и до нарушения в имунната система.

Риск? Звучи някак избирателно. По-категоричните изследователи обаче не говорят за риск, а за доказани промени в мозъка, гърдите, яйчниците, тестисите, простатата, щитовидната жлеза, както и промени във функциите на тези органи, дори и при не много високи нива на бисфенол. Влиянието на BPA е най-голямо в етапите на развитие на организма, а се оказва, че бебетата, децата и подрастващите имат и най-високи нива на BPA в организма си.

От десетина години се шуми много около BPA, натискът върху производителите е голям, Канада обяви BPA за токсично вещество, в САЩ и ЕС забраниха използването му в бебешките шишета. Резултатът е, че много производители спряха употребата му. Все пак, важно е при избор на такива продукти да се гледа и за съдържанието на други бисфеноли (например BPAS, BPAF, BPS, BPM, BPP, BPB), защото всички те (с много малко изключения) се маскират като естроген, и да се търсят продукти, направени от безвредните алтернативи на бисфенола.

Как организмът се „снабдява” с BPA?

С храната и водата, които са били съхранявани в пластмасови съдове. От пластмасовите играчки, чесалки за зъби, биберони и залъгалки, шишета, купички и чинийки, които мъниците или пъхат в устата си, или в които сервираме храната и напитките им.

Някъде от края на 50-те години на миналия век бисфенолът става суровина в производството на поликарбонатните пластмаси и на епоксидната смола. А те са навсякъде около нас. Купуваме много храни, опаковани във фолио, в тарелки, в кутии или бутилки, направени от пластмаса, опаковаме сандвича на децата за училище в пластмасово пликче, пием вода от пластмасови бутилки. Много консервирани храни и напитки, включително и детските, са в (метални или други) кутии, които имат фолио, съдържащо епоксидна смола или някаква пластмаса. А децата толкова се радват на украсените с герои от приказките съдинки за хранене.

Бисфенолът в пластмасите е „инертен”, тоест част от въглеводородната структура на материала. Затова производителите твърдят, че той е безопасен. Пластмасата обаче много бързо се напуква и надрасква, което „отваря” пътя на бисфенол към храната. Това се случва и при миенето на посудата с препарати, с топла или гореща вода, в миални машини, както и когато храната съдържа киселини.
 

Децата са по-застрашени

Не само защото органите и системите им са в процес на развитие и се влияят в по-голяма степен от всички токсини, включително и от бисфенола. Но и защото изхвърлянето на тези токсини от организма все още не е достатъчно добре развито при тях. Затова децата в едно домакинство имат по-високи концентрации на бисфенол в урината, отколкото възрастните. Същото се отнася и до неродените деца в утробата на бременните.

Бебетата, които се хранят с адаптирано мляко са сред изложените на най-висока концентрация бисфенол, защото го поемат както от самото мляко (от опаковката, особено при течните варианти), така и от бебешките шишета, с които се хранят. Това показват изследванията в САЩ и Канада, въпреки че контролът върху производителите там е най-стриктен.

Кърмещите майки също трябва да внимават с какво се хранят, защото бисфенолът от тяхното меню се предава с майчиното мляко.

Бебешките книжки „за дъвчене”, чесалките за зъби, меките пластмасови играчки също може да са източник на бисфенол.

Термохартията, която използват повечето каси в търговските обекти, съдържа високи концентрации свободен бисфенол А, който много бързо прониква през кожата. Ако сложим бележката в портфейла си, бисфенолът „напоява” и книжните банкноти, а в торбата с покупки – храните в нея. Тоест, дори и без да подозираме, непрекъснато си го „набавяме”.
 

Какви са алтернативите?

Разбира се, добрата стара керамика и порцелан, както и стъклото като съдове за хранене. Пресните плодове и зелечуци, неконсервираните и непреработваните храни. Кухнята у дома е първата стъпка в опитите да намалим количеството на поглъщаните бисфеноли. За съжаление човек не може да живее изолиран в собствената си кухня, нито да изолира нея самата от света и пазара.

Когато се отнася до производителите на пластмаси, те отдавна правят проучвания и опити с безопасни алтернативи при производството на продукти, които имат допир с храната или от които се правят детски играчки. Защото знаят, че не само законодателството може да спре производството им – потребителят днес е информиран и не посяга към съмнителни стоки. Замяната на бисфенола като суровина е вече факт за много продукти (с полипропилен, например), но не е проста работа, когато става дума за хранителната индустрия. Предполага много изследвания и инвестиции. И макар някои големи производители да го заменят с безвредни алтернативи, засега се въздържат от коментари и не дават информация за новите суровини.

Експертите в сферата на „зелената химия", които се опасяват, че новата алтернатива не означава непременно, че тя е и безопасна, предлагат промяна в цялостната стратегия: да бъдат създадени изцяло нови пластмаси, които не разчитат на петрола като изходна суровина. Така още в началото ще бъдат заложени безопасни материали в тях. Е, такива опити и сега има - биоразградими пластмаси, пластмаси с преобладаващо съдържание на хартия и т.н. Но докато се стигне до масовата им употреба...
 

Бисфенолът ли е най-големият враг в пластмасите?

Пластмасите са синтетични или полусинтетични органични полимери – тоест изградени са от молекули, съдържащи дълги въглеродни вериги. Лошото е, че тези дълги вериги с течение на времето се разкъсват и пластмасата „старее“. Пластмасата трудно се разгражда и затова е проблем за околната среда, но бързото ѝ стареене създава проблем и за човешкото здраве – в храната „изтичат“ химикалите, от които е произведена.

Сред вредните за човека съставки на пластмасата не са само бисфенолите, но и различни пълнители, тежки метали, оцветители, пластификатори, които производителите използват да подобрят свойствата на суровината за пластмасови изделия. А повечето от тях всъщност са токсини.

В следващата публикация ще стане дума за фталатите – скритите в пластмасите пластификатори.

 

Източници:

Journal of American Medical Association: Higher Levels of BPA in Children and Teens Associated With Obesity

Daily Green

Doctors Lounge 

Dr. Mercola

Washington Post: Alternatives to BPA containers not easy for U.S. foodmakers to find

Huffington Post: Toxic Chemical BPA Under Attack, But Alternatives May Not Be Safer

Английската, американската и руската Wikipedia също са използвани за справки

Още по темата

Публикации

Харесай ни във Facebook