Меню

Д-р Сиърс: Споделен сън с бебето: Да? Не? Понякога?

Д-р Сиърс: Споделен сън с бебето: Да? Не? Понякога?

Проблем ли е бебето да спи при вас във вашето легло? Не, не е проблем! Бяхме смаяни от това колко много книги за отглеждане на бебета категорично отричат тази универсална и проверена от времето практика на сън. Ами да отменим тогава самото майчинство или да забраним сладкишите с ябълки! Как е възможно самозвани експерти по родителска грижа да се обявяват срещу онова, което науката е доказала, а родителите знаят от векове: повечето майки и бебета спят най-добре заедно, сгушени един до друг! Споделеният сън не е вариант, възможен за всяко семейство, и ако вие не го практикувате, изобщо не означава, че сте лоши родители. Нашата цел е да утвърдим този стил на нощна родителска грижа като здравословна възможност, от която могат да се възползват много семейства.

Нашите първи три деца спяха в отделни креватчета. Ние с Марта бяхме млади родители, децата на всички наши приятели спяха в креватчета, така че ние не се цепехме от колектива. Децата ни спяха много добре и ние не смятахме за нужно да правим някакви реорганизации. После се роди четвъртото ни бебе Хейдън (с това специално дете ще се запознаете в следващата глава), която значително разшири досегашния ни твърде тесен поглед върху възможностите за родителска грижа през нощта. През първите седмици и месеци Хейдън спеше в креватче непосредствено до нашето легло. На шестмесечна възраст я преместихме в люлка, поставена в другия ъгъл на спалнята. Тогава тя започна да се буди всяка нощ най-малко по веднъж на всеки час. Марта я кърмеше и я успокояваше, само за да бъде събудена отново от плач час по-късно. Най-после една нощ, водени от чисто изтощение, Марта и Хейдън заспаха заедно, гушнати на нашата спалня: Марта просто не бе имала сили да стане и да отнесе бебето в люлката. Двете се събудиха на другата сутрин отпочинали и свежи. Същото се повтори и следващите нощи – Хейдън просто ни казваше, че има нужда да спи сгушена с нас. Аз веднага се зарових в книгите за отглеждане на бебето. Голяма грешка. Всички като един твърдяха, че това не бива да се прави. Марта обаче каза: „Не ме интересува какво пише в тия книги, страшно съм уморена, имам нужда от сън, това е единственият начин.“

По онова време двамата пишехме първата си книга и там енергично настоявахме: Родители, не се страхувайте да се вслушвате в съветите на вашето бебе! Наложи се сами да приложим съвета в собственото си семейство. Хейдън ни беше показала от какво се нуждае през нощта и ние я послушах­ме. Тя спа в нашето легло през следващите две години, след което постепенно се прехвърли в собственото си отделно креватче и започна спокойно да спи сама.

Тогава се заехме да изследваме въпроса защо споделеният сън работи толкова добре при отглеждането на бебета. Отначало мислехме, че това, което правим, е нещо необичайно, докато не започнахме да наблюдаваме други родители. Много от тях също спяха заедно с бебетата си, но просто не съобщаваха това на лекаря или на роднините си. Една вечер бяхме на гости и стана дума за съня (или за липсата на сън). Тогава си признахме (шепнешком): „Ние спим заедно с бебето в едно легло.“ Жената, пред която направихме признанието, се усмихна, огледа се да види дали някой не слуша разговора ни, и каза: „Аз също.“ Защо е необходимо родителите да крият този прекрасен стил на родителска грижа през нощта? Просто няма смисъл.

Ние самите трябваше да преминем през всичките тревоги за това дали детето не ни манипулира и дали няма да остане завинаги зависимо от нас и никога вече да не може да спи само. Нали се сещате, дългата поредица коментари от типа: „По-късно ще съжалявате.“ Е, ние не съжаляваме, напротив. Щастливи сме. Хейдън откри за нас нов вълнуващ начин на родителска грижа през нощта и ние искаме да го споделим с вас.

 

Как да го наричаме

Съвместният сън с бебето в едно легло носи много наименования. „Спим заедно“ звучи по-скоро като нещо, което възрастните правят, но е най-разпространеното име на тази родителска практика. „Семейно легло“ извиква представата за множество деца, сгушени на една широка спалня и един татко, свит на кълбо на дивана. Ние предпочитаме да наричаме тази родителска грижа споделен сън, тъй като при него вие и бебето споделяте, както предстои да узнаете, много повече от просто едно легло. Споделяте фазите на вашия сън, споделяте нощните емоции, както и всички прекрасни неща, които се случват между хората, които спят плътно прегърнати нощем.

Първо, споделеният сън е въпрос много по-широк от простото решение за това къде точно да спи бебето. То е специфична нагласа на съзнанието: стил на родителска грижа през нощта, при който родителите са отворени да изпробват различни варианти на организация на семейния сън и да се спрат на онзи, който е най-подходящ за съответния етап на индивидуално развитие на детето и за начина на живот на майката и бащата. При тази нагласа родителите са готови да правят всякакви промени в организацията на съня, ако условията наложат това. Всеки родител преминава през безсънни нощи, докато най-после установи коя практика на сън наистина работи. Споделеният сън показва, че вие възприемате детето си като малка личност с много големи нужди. Детето ви има пълно доверие: то знае, че родителите са на разположение през цялата нощ, точно както са на разположение през деня. Споделеният сън изисква от вас да се доверите напълно на интуицията си и да се убедите, че сте взели най-доброто решение за вас и за бебето.

 

Защо споделеният сън действа?

  1. Бебетата заспиват по-спокойно. Особено през ранните месеци след раждането бебетата имат трудности да преминат през етапа на лек сън: тогава те се нуждаят от непрекъсната грижа и внимание, нуждаят се от продължително нежно приспиване, а не просто да бъдат сложени да спят. Ако са държани на ръце или гушнати плътно до познат човек в познато легло, бебетата се отпускат много по-лесно. Леко превключват към познатата среда, която обичат и на която напълно се доверяват. Приспиването в прегръдките на татко или на гърдата на мама създава у детето дълготрайно здравословно и спокойно отношение към съня: така бебетата се научават да не се плашат от заспиването и от продължителния сън.
  2. Бебетата спят по-спокойно. Представете си схемата на бебешкия сън. Когато бебето преминава от дълбок към лек сън, то навлиза в уязвим период, в който е много лесно да се събуди: преходно състояние, което се появява приблизително по веднъж на всеки час. Когато попадне в него, на бебето му е трудно да се успокои и отново да заспи дълбоко. Вие сте поз­натият и обичан човек, който бебето чувства плътно до себе си: усеща миризмата ви, чува ви и се гуши във вас. Присъствието ви излъчва следното послание: „Няма от какво да се боиш.“ Бебето вече не чувства страх и тревога и спокойно се унася и преминава през уязвимия период, навлизайки пак в дълбокия сън. Ако се събуди напълно, на детето ще му е много по-лесно да се успокои, дори само заради това, че вие сте до него. Познатото докосване, няколко минути сукане и готово: бебето отново е спокойно, а вие дори не сте се разсънили напълно.
  3. Майките спят по-спокойно. Майките, които наблюдавахме при нашето изследване и които практикуваха споделен сън с децата си, разказваха, че на следващия ден се чувстват по-отпочинали, макар че със сигурност са се будили поне по няколко пъти, за да успокояват бебетата си. Тези майки се намираха в нощен синхрон с децата си. Биологичните им часовници и фазите на съня им съвпадаха напълно с тези на бебетата им. Тази майки често казваха: „Събуждам се автоматично точно секунда, преди бебето да се събуди. Когато започне да се върти, слагам успокояващо ръка върху него и то отново заспива. Понякога го правя също така автоматично, без дори да се събуждам напълно.“ Не всички майки могат да постигнат това, но вариантът определено е най-доброто, което може да се желае: продължителен сън през нощта и доволно бебе.

Сравнете този синхрон с положението на родителите, чиито деца спят в отделни креватчета или дори в отделни стаи. Бебето се буди през нощта и е напълно само. Няма до кого да се гушне, не усеща ничий допир. Отначало започва да се върти и да мрънка. Никой не идва да го успокои. Тревогата от самотата завладява детето и то започва да плаче. В този момент майката вече е будна, независимо през колко стаи и затворени врати се намира. Скача, хуква към бебето и се заема с тежката мисия по успокояването. Докато стигне до детето, плачът му вече е достигнал кресчендо. То е напълно разсънено и гневно. Успокояването, което трябва да последва, се превръща за майката в задължителна мъка, а не в автоматичен ответ. Да бъде успокоено будно и ядосано бебе отнема много повече време, отколкото да бъде успокоено едно полузаспало бебе. Най-накрая все пак детето се отпуска и бива оставено отново само в креватчето. Сега обаче майката вече е напълно разсънена и не може да се отпусне, за да заспи отново. Освен това, когато майката и бебето са разделени, фазите им на сън не са в синхрон. Ако бебето се събуди при навлизане в лек сън, но майката все още се намира във фаза на дълбок сън, резултатът е нейното тежко и травмиращо събуждане. Буденето от дълбок сън за хранене и успокояване на гладното бебе е точно онова, което най-силно измъчва родителите и води до тяхната преумора.

  1. Кърменето е по-лесно. Повечето майки-ветерани в кърменето в процеса на оцеляване при отглеждането на бебето са установили, че споделеният сън прави кърменето по-лесно. За кърмещите майки е по-леко да синхронизират фазите на съня си с тези на детето. Майките, които хранят децата си изкуствено, постигат това доста по-трудно. Кърмещите майки често се будят точно минута преди самото бебе да се събуди и да поиска да яде. При споделения сън майката, предвидила нощното хранене, може да накърми и успокои детето, преди то да се е разбудило напълно. Понякога задачата се изпълнява без да се налага и самата майка да се събужда изцяло.

Една майка, постигнала пълен нощен синхрон с детето си, ни разказа следната история: „Около трийсет секунди преди детето да се събуди, аз заставам нащрек и също почти напълно се събуждам. Предусещам храненето и мога да започна да кърмя още докато той се върти и търси мълчаливо зърното. Така предотвратявам пълното събуждане на бебето и след кърменето и двамата се унасяме в спокоен сън.“ В подобни случаи бебето суче по време на уязвимите периоди около събуждането и след това потъва отново в дълбок сън. Какво се случва, ако майката и бебето спят разделени? Бебето се събужда в съседната стая и започва високо да плаче, за да покаже, че е гладно. Докато майката стигне до него и то, и тя вече са напълно разсънени и става доста по-трудно да се успокоят и да заспят наново. (Бележка: ако бебето спи до вас, не е нужно да го прехвърляте през тялото си, за да го сложите на другата гърда. Просто вие наведете противоположното си рамо надолу към него и приближете зърното на другата гърда на необходимата височина за легналото до вас бебе.)

Майките, които срещат трудности при кърменето, твърдят, че задачата значително се улеснява, когато нощем спят заедно с бебето или когато през деня кърмят легнали и дремват заедно с детето. Смятаме, че бебето усеща кога майката е спокойна: хормоните, отговарящи за производството на кърма, действат по-добре, ако тя лежи или спи. Някои майки твърдят, че бебетата им усвояват дразнещия навик да сучат само легнали. Ние насърчаваме тези майки да гледат сериозно на онова, което детето им подсказва с поведението си: то просто е силно чувствително към напрежението, кое­то майката излъчва. По някакъв начин бебетата разбират, че ако успеят да накарат майката да легне, кърмата ще потече по-добре и по-силно.

  1. Споделеният сън е подходящ за заети хора. Съвместният сън е особено подходящ за съвременния натоварен начин на живот на днешните родители. Все повече и повече майки, които по необходимост са разделени от бебета през целия ден, спят заедно с тях, за да възстановят връзката през нощта. Когато съветваме майки, планиращи да се върнат на работа само няколко месеца след раждането, ние ги насърчаваме да започнат да прилагат споделения сън. Той осигурява на майката и бебето през нощта онази близост, която им липсва денем. Допълнителната полза се състои в това, че успокояващите хормони, които се отделят в организма на майката по време на нощното кърмене, й помагат да се отпусне след натоварения ден и да спи по-дълбоко. (Вижте раздела „Често будене след като майката се е върнала на работа“ на страница 408.)
  2. Споделеният сън помага на двойки майка-бебе, които не са започнали отношенията си правилно. Споделеният сън е особено ценен за майки, които не са успели да осъществят връзка с детето в най-ранния период след раждането поради раздяла вследствие от медицински причини, например недоносеност на бебето. Споделеният сън укрепва силно връзката между майката и детето. Той помага на онези майки, които срещат проблеми да влязат в родителската роля и при които инстинктивните майчински чувства се появяват по-късно. Ето как става това. При някои жени майчинските хормони се задействат със закъснение. Съществуват три начина за увеличаване на тяхното количество: сън, докосване на бебето и кърмене. При споделения сън майката се възползва и от трите.
  3. Бебетата се развиват по-добре. През годините сме наблюдавали много бебета, които спят с родителите си и медицинската полза от това е очевидна: тези бебета се развиват по-бързо и по-добре. Всъщност, един от най-старите методи за лечение на бебе, наддаващо бавно на тегло, е вземането му в леглото при майката и постоянното кърмене. Ползите от споделения сън за здравето на бебетата са известни от години. В една книга за отглеждане на бебета, наречена „Грижа за детето“ и написана през 1840 година от А. Комб, пише следното: „Не съществува съмнение, че най-малко през първите четири седмици след раждането, както и през зимния период и ранната пролет, бебето се развива много по-бързо и по-стабилно, ако бъде слагано да спи заедно с майката, за да се радва на нейната топлина, а не да бъде отделяно в собствено креватче.“

Навярно в един момент науката ще потвърди онова, което родителите отдавна знаят: бебетата и родителите трябва да спят заедно. Тогава с тях се случва нещо много хубаво и здравос­ловно.

СПЕЦИАЛНА ЗАБЕЛЕЖКА: Най-важният въпрос при грижата за бебето през нощта не е къде точно да спи бебето ви, а доколко вие умеете да откликвате адекватно и бързо на неговите нужди, както и доколко сте отворени да изпробвате различни типове организация на семейния сън, докато откриете най-подходящата за вашия начин на живот.

 

Когато споделеният сън не работи

Няма такава организация на съня, която да е подходяща за всички семейства през цялото време. Схемата на споделения сън може изобщо да не сработи, ако започне да се прилага твърде късно. Родителите може да са опитали всичко, но бебето да продължава да спи неспокойно. Това продължава с месеци. Най-после те неохотно вземат бебето при себе си в леглото, макар че всъщност изобщо не го искат там. Ако родителите и бебето не спят заедно от самото начало, те не са привикнали към присъствието на другия и може да започнат да се будят още по-често от това притеснение.

Някои бебета и родители се нуждаят от точно определено разстояние помежду си, за да могат изобщо да спят: ако са твърде далече или твърде близо един до друг, сънят е невъзможен. Ако във вашия случай плътната прегръдка притеснява бебето или родителите, поставете до вашето легло креватче без странична преграда, което се прикрепя здраво към родителската спалня. Така и вие, и бебето ще имате лично пространство за сън, но хубавото е, че през нощта вие ще се намирате само на една ръка разстояние от детето: удобно за кърмене и успокояване.

 

Материалът е извадка от "Книга за бебето" на д-р Уилям Сиърс. Правата за публикуването му са предоставени на Дневникът на мама от издателство Skyprint.

 

Още по темата

Публикации

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook