Продължителното кърмене, съвместният сън и близката връзка между майката и детето са вековна традиция с голямо значение за развитието и посрещането на емоционалните нужди на детето. С цел разбиране на дългосрочните последствия от продължителното кърмене и свързаните с него грижи за бебето и детето са провеждани различни изследвания сред жени, носители на този опит. Те доказват положителното влияние върху социалното и моралното развитие на децата на 3-годишна възраст, когато те са били отглеждани при наличие на:

1. положителни нагласи на родителите към кърменето;
2. чест физически контакт с детето
3. успокояването му винаги, когато то има нужда от това. 

От друга страна, съставът на човешкото мляко осигурява незаменими съставки, необходими за ранното мозъчно развитие.

Осигуряването на оптимална среда за развитие от раждането поне до 2 г., включително и кърмене през този период, ще повлияе благоприятно развитието на социалните взаимоотношения и умението на детето да се справя с афектите и стреса. 

Изследване* на авторката сред дълго-кърмещи майки може да послужи както на бъдещите родители, така и на медицински специалисти, със споделения опит и преживявания относно кърменето и неговата подкрепа у нас. Средната продължителност на кърменето сред участвалите в него дълго-кърмещи български майки е 2г. и 7м., което е далече под средната норма, оценена като 4 г. Техният опит и преживявания могат да се обобщят по следния начин:
 

Преди кърменето

1. Почти половината от майките, кърмили дълго, са взели предварително категорично решение за кърмене и са търсили целенасочено информация за процеса на кърмене.

За тези майки кърменето е естествен, природен процес, единственият възможен избор за тях и тяхното бебе. Някои от тях са мотивирани на базата на минал неуспешен опит:

– „След като голямото си дете го кърмих кратко – защото следвах съветите от една книга за захранване, заместване… после имаше вече интернет, четох за дългото кърмене и късното захранване. Чудех се защо на 30 г. започвам да мисля, а не по-рано.”

Други – поради наличието на такъв опит в семейството:

– „Майка ни е кърмила дълго и нас – мен до 1г. 6м., сестра ми до 1г. и нещо. Майка ми ме подкрепя. Уважава това.”

... или инстинктивно вътрешно желание да се реализират като майки чрез кърменето:

– „Бях категорична, че ще кърмя детето си – още преди раждането. Това е най-естественото нещо. Това не е решение. Не може да бъде решение на майката, при положение, че природата така е решила."

1. Други майки постепенно са претърпели промяна на нагласите и убежденията си:

– „Знаех, че ще кърмя, но не знаех колко. След раждането на големия започнах да чета. И разбрах, че е нормално да се кърми дълго.”

– „Никакви сметки не съм правила, когато забременях. Майка ми три деца не ни е кърмила – защото боли. Аз по тези нейни втълпявания – бях решила да не кърмя, защото боли. Също така – мъжът ми държи на хубавите гърди и бях решила да не кърмя и заради това. След това започнах да чета във форума и успяха да ми промият мозъка. Бях решила, че ще кърмя до 2г.”.

1. Някои майки много са искали да кърмят и са се надявали да успеят, защото са знаели (от масовия опит около тях), че вероятността да успее една жена да кърми е малка:

– „Всички ми казваха „дано да можеш да кърмиш.”

–”Чудех се дали ще мога да кърмя – имам малки гърди.”

– „Много се притеснявах дали ще мога да кърмя, защото майка ми не е кърмила нито мен, нито сестра ми. Само по 1 месец. Тогава не е имало подкрепа. Казали са й, че няма кърма.”

1. Малка част от дълго кърмещите майки не са мислили по този въпрос предварително:

 – „Не съм имала идея, че ще кърмя или че трябва да кърмя… не съм си го поставяла за цел.”; „Не съм се замисляла за кърменето преди раждането.”). Тази част от дълго кърмещите майки описват своите деца като водещи в процеса на кърменето. („Кърменето дойде само. Детето ми показа.”).

1. Изключително малък процент майки кърмят, защото смятат, че е задължително: 

– „За мен кърменето е задължение. Кърмя по задължение. От изчетената литература знаех, че трябва категорично да се кърми.”

Решението, взето по задължение, не се преживява като вътрешна убеденост или естествен процес, липсва позитивна емоционална нагласа към кърменето, то е предимно изпълнение на възприети отговорности.
 

Начало на кърменето

1. Началото на кърменето след раждането на бебето се описва като лесно и безпроблемно за по-малко от една трета от дълго кърмените деца.

Началото на кърменето е следвало естествения ход и е подпомогнато от инстинктите на бебето:

– „Тя беше като научена.”

–  „Сложих го на гърда веднага след раждането и засука, сука два часа и заспа.”

–  „Лесно начало – засука от само себе си.”

... или на опита, който майките вече са придобили:

– „С второто дете нямах никакви проблеми – вече си знаех.”

– „С третото дете – почти никакви проблеми – нещата си вървят, случват се.”

1. За останалата преобладаваща част от дълго кърмените деца началото е трудно.

Тази трудност е свързана с редица проблеми в процеса на установяване на естествения ход на кърменето, понякога по-лесно преодолими (запушвания на млечните каналчета; невъзможност бебето да засуче добре; преживяване на болка от майката и др. под.) или сериозни проблеми:

– „Поддържах 5 месеца лактацията, защото бебето се роди недоносено и беше в кувьоз.”

... понякога е в резултат на липса на подкрепа и адекватна помощ и съвети от страна на медицинския персонал в болницата: 

– „нямаше кой да ми помогне” „казаха ми, че нямам кърма”

– „посъветваха ме да дохранвам с адаптирано мляко”

– „посъветваха ме да кърмя бебето под режим”.

Проблемите на много майки са се решили просто с времето, други получават подходяща помощ от консултант по кърмене. Някои се справят сами, търсейки информация в интернет.

1. Вътрешната убеденост и желание за кърмене се оказват важен фактор за успешното кърмене.

Независимо от това, за много бебета и майки началото на кърменето е труден период. Майките, които споделят, че кърменето е било успешно при тях, обикновено са инициирали кърменето скоро след раждането (до няколко часа). Съществуват доказателства, че ранното начало на кърменето е фактор за успешно продължително кърмене. Това често е възможно, когато  кърменето е протекло естествено, с минимална медицинска намеса. Медицинската намеса в раждането може да повлияе умението на детето да засуче правилно и по този начин да попречи на успешното началото на кърменето.

1. Майките, които вече успешно са кърмили едно или две деца, обикновено нямат проблеми в началото.

Когато нямат такъв опит, те получават адекватна информация и подкрепа от консултант по кърмене или друга майка, споделила своя опит в интернет-пространството. Успешно кърмещите майки се доверяват на инстинктите си; добре информирани са; радват се на подкрепа от страна на семейства и приятели; имат достъп до подкрепа от други кърмещи майки или консултанти по кърмене.

За съжаление, медицинският персонал, обикновено съпътстващ майката и бебето в първите часове и дни след раждането, в голяма част от случаите се явява пречка пред успешното кърмене, насочвайки неправилно този процес. Използването на адаптирани млека; отделянето на бебето в самостоятелна стая; вярването, че бебето ще се разглези, ако се реагира бързо на неговото безпокойство, могат да се нарекат „болестотворни” практики. Често познанията за процеса на кърмене на здравните професионалисти са неадекватни и майките, които кърмят успешно и продължително, правят това въпреки техните съвети.
 

Кърмене и съвместен сън

1. Голяма част (93,5%) от майките, участвали в изследването,  спят заедно с децата си.

По-често в едно легло с тях или децата спят в самостоятелно легло без решетка, долепено до общата спалня. По-голяма част от тях (67,5% от тях) по-скоро се наспиват и смятат, че кърменето помага за това. Майките, които споделят, че не успяват да се наспят добре, обикновено стават нощем за кърмене и грижи за бебето и детето, което разстройва съня им.

1. Само 1,5% от майките, които практикуват съвместен сън с децата си (спят на едно легло или на съседни легла без преграда помежду им) споделят, че не се наспиват.

Още от 30-те години на ХХ век западната култура започва да въвежда практики на самостоятелно спане на бебетата, като ранния продължителен и непробуден сън на бебето се насърчава и се счита за признак за независимост и зрялост, а също така – за маркер на ефективна родителска грижа.

Моделите на хранене и сън се различават при кърмените  и некърмените деца. Човешкото мляко (кърмата) е изключително лесно смилаемо и поради това предполага често сукане, средно на 20 минути, според антропологични наблюдения, включително и по-често кърмене нощем. От друга страна, съвместното спане между майката и бебето предполага по-често сукане нощем, а това стимулира лактацията и е фактор за успешното продължително кърмене. Обзор на многобройни изследвания на съвместния сън в едно легло на кърмещи се двойки (майка-бебе) показва, че позицията на майката по време на сън осигурява защита на бебето. Кърмещите и некърмещите майки се различават по начина, по който спят. Кърмещата майка инстинктивно заема защитна позиция спрямо своето бебе. Не е чудно, че имаме такива инстинкти и вероятно сме ги наследили от сродни биологични видове: носенето, съвместния сън и честото кърмене по време на съвместен сън са характерни практики и при маймуните.

Съвместният сън на бебето с родители, които не пушат и не са употребили алкохол, се оценява по-скоро като безопасно и дори се счита за предпазващ фактор за синдрома на внезапна детска смъртност. 
 

Заключение

Продължителното кърмене, въпреки неговата непопулярност в съвременното западно общество и битуващите негативни обществени нагласи към тази практика, е част от еволюционно обусловената ранна грижа за бебето и детето и осигурява основа за неговото оптимално развитие.

Продължителното кърмене, близкият физически контакт, съвместният сън с детето, осигуряването на основната грижа за детето именно от майката, а не от друг възрастен през първите две години от живота на детето, откликването на неговите нужди, са аспекти на подходящи и научно обосновани родителски практики.
 

* Интервюирани са 77 български майки, повечето от София, кърмили (или все още кърмещи децата си) между 1 година и 6 месеца и 5 години. Средната продължителност на кърменето е сметната само за децата, които вече са отбити. 77-те майки споделят опита си за общо 92 деца, от които 52 деца към момента на интервютата са отбити, а осналите 40 – все още кърмени.

Използвана литература:

• Ball, H., Ch. Russell (2013). Nighttime Nurturing: An Evolutionary Perspective on Breastfeeding and Sleep: In: Evolution, Early Experience and Human Development. From Research to Practice and Policy. (Eds.& D. Narvaez, J. Panksepp, A. Schore, R. Gleason). NY: Oxford University Press.
• McKenna, J., L. Gettler (2013). Perspective 7: “It’s Dangerous to Be an Infant”: Ongoing Relevance of John Bowlby’s Environment of Evolutionary Adaptedness in Promoting Healthier Births, Safer Maternal-Infant Sleep, and Breastfeeding in a Contemporary Western Industrial Context. In:  Evolution, Early Experience and Human Development. From Research to Practice and Policy. (Eds.& D. Narvaez, J. Panksepp, A. Schore, R. Gleason). NY: Oxford University Press.
• Narvaez, D., T. Gleason (2013). Developmental Optimization. In: Evolution, Early Experience and Human Development. From Research to Practice and Policy. (Eds.& D. Narvaez, J. Panksepp, A. Schore, R. Gleason). NY: Oxford University Press.
• Prescott, J. (2013). Perspective 6: Nurturant Versus Nonnurturant Environments and the Failure of the Environment of Evolutionary Adaptedness. In:  Evolution, Early Experience and Human Development. From Research to Practice and Policy. (Eds.& D. Narvaez, J. Panksepp, A. Schore, R. Gleason). NY: Oxford University Press.
• Schore, A. (2013). Bowlby’s “Environment of Evolutionary Adaptedness”. Recent studies on the Interpersonal Neurobiology of Attachment and Emotional Development. In:  Evolution, Early Experience and Human Development. From Research to Practice and Policy. (Eds.& D. Narvaez, J. Panksepp, A. Schore, R. Gleason). NY: Oxford University Press.
• Sinnott, A. (2010). Breastfeeding Older Children. London: Free Association Books.
• Sulaiman, Z., L. Amir, P. Liamputtong (2013). Infant Feeding Practices. Rates, Risks of not Breastfeeding, and Factors Influencing Breastfeeding. In:  Evolution, Early Experience and Human Development. From Research to Practice and Policy. (Eds.& D. Narvaez, J. Panksepp, A. Schore, R. Gleason). NY: Oxford University Press.