Меню

Детето от 6-ия месец и първите 5 години.

Детето от 6-ия месец и първите 5 години.

Колко бързо отминаха първите 6 месеца, нали? Сякаш беше вчера, когато държахте в обятията си онова крехко мъниче, с полупрозрачна кожа. Ето че вече стигнахте половината на годинката и вече гушкате едно бузесто бебе, което може да се обръща самó, да сяда или скоро ще може и което гука все повече и повече и като че ли вече започва да разбира.

Около 6-ия месец, вече можете да добавите в общуването с бебето и езикът на знаците, който ще Ви помогне да се разбирате по-добре, още преди то да е проговорило. Така детето ще е и по-спокойно. Децата могат да изпадат в емоционални изблици, когато се чувстват неразбрани.  Повече за бебешкия език на знаците можете да прочетете тук.

До около годинката мозъкът на детето достига около 60% от големината си, а в детската градина достига до пълния си размер. Той продължава да се развива  през младежките години и до навлизането в зрялата възраст (около 20-25 г.), като минава през процес на подкастряне на ненужните връзки.

Именно затова сега, когато бебето Ви е развило някои ключови умения като добър слух, зрение, обоняние, хващане с ръчичките, обръщане и др. е добре да продължите да стимулирате разрастването на мозъка му, чрез стимулиране.  Можете да започнете да го запознавате с широкия бял свят. Използвайте всяка възможност да му показвате ежедневните неща от живота Ви, природата, животните, птиците, подавайте му да мирише различни неща, да пипа различни повърхности, обръщайте му вниманието към звуците от ежедневието си и ги имитирайте, пейте му и общувайте с него през цялото време. По този начин Вие ще стимулирате всичките му сетива, което ще се отрази върху броя на нервните връзки в мозъка му. Първата година е ключова във формирането на детето.

И не изпускайте от фокус, това че особено първите 5 години, мозъкът му не е напълно развит и балансиран и лявото и дясното полукълбо с в постоянна надпревара. Емоциите и логиката често си противоречат и това е особено вярно за малкото дете. Не очаквайте твърде много от Вашия малчуган. Той не е миниатюрен вариант на голям, човек. Той е все още едно очарователно нецивилизовано човече, което тепърва ще започне да схваща как работи света.

Дори когато около година-две детето проговaря и изглежда, че всичко е започнало да разбира, това не е съвсем така. По някой път си мислим, че то ни разбира, но прави нещата напук. Да, детето изпробва постоянно границите си и границите на света навън. Така учи. Чрез проба и грешка. В началото обаче, то не разбира толкова думите, колкото интонацията Ви, жестовете, мимиките. По-важното е не точно какво казвате, а как го казвате. И ние наистина използваме доста повече драматичност и повторения при общуването с малките деца, както и те с нас.

Представете си когато детето успее да направи нещо, което не е можело преди, например да се изправи, да пляска с ръце, да се спусне по пързалката. Ние казваме „Бравоооо, супееер си т.н.“ Или когато му обясняваме нещо, го повтаряме много пъти и така е редно, защото детето трябва да чуе една дума десетки пъти, преди да разбере значението ѝ и да започне да я използва. По същия начин когато се случи нещо лошо, например детето падне или се ядоса за нещо, ние е добре да продължим да използваме повече емоция в гласа си.  „Да, ти падна, много те заболя. Разбрах.“ Или  „Ти се ядоса, искаше топката. Да, разбирам“. Първо припознавате чувствата и желанията на детето и едва след това давате своето послание. „Заболя те, но ще мине.” ; „Искаше топката, но сега тръгваме.” Така детето ни ще се чувства разбрано и това ще намали моментите на тръшканията. Д-р Харви Карп, световноизвестен педиатър, нарича, този начин на говорене „детешки“:

  • Прости думи и кратки фрази;
  • Много повторения (8-12 пъти);
  • Малко преувеличени тон на гласа, жестове и мимики.

Особено когато детето е разстроено е добре, да опростите думите, които използвате, да ги повтаряте неколкократно и с патос. Така детето ще може да се концентрира върху това, което казвате и ще може по-лесно да излезе от задънената емоционална улица, в която се намира.

Често когато децата се тръшкат, това е защото се чувстват неразбрани и искат много по-категорично да Ви покажат как се чувстват. А от един момент нататък им пада пердето и вече няма логика, само емоции. Много по-лесно ще Ви бъде в комуникацията с детето, ако се опитвате да разберете какво точно иска и да обръщате внимание на чувствата му, като така ще можете да хванете емоционалния изблик в зародиш и да имате по-лесна и ефективна комуникация с малкото човече.

Около първата си година детето обикновено прохожда и проговаря. Това, само по себе си е огромно постижение. Представете си, процеса. В утробата от миниатюрни клетчици в началото, зародишът преминава постепенно през целия еволюционен процес, прилича на рибка, на жабка, на кученце, на маймунче и накрая на човешко бебе, което трябва да стигне чак до дигитализацията днес. След като се роди, мозъкът и тялото му претърпяват експлозивно развитие. Оставете им достатъчно време да се вдигнат сами на два крака, да започнат да общуват с Вас и света около тях. Няма как за една година детето да има обноски и маниери и да бъде самостоятелно. Това ще му отнеме поне първите седем години.

Имайте търпение, оставяйте естествения ход на нещата, общувайте и играйте с децата си. Така ще им подарите не само хубаво детство, но и добре развит мозък. Нека се цапат и бъдат изследователи. Тяхната работа сега е да играят и да проучват, да развиват сетивата си и финната моторика, които имат пряко отношение към ученето по-късно.

В играта и общуването децата откриват света и чудесата му и изграждат индивида, който някога ще бъдат.

Автор: Вероника де Буур, сертифициран обучител по програмата на д-р Харви Карп (www.happydete.com)

Още по темата

Публикации

Харесай ни във Facebook