Груби двигателни умения

1. Детето ходи самостоятелно напред, назад, встрани, но е нестабилно; повдига ръце, за да пази равновесие.
2. В някои ситуации може да се придвижва умело и бързо чрез пълзене.
3. Изкачва се и слиза по стълби с помощ.
4. Проявява разнообразна двигателна активност – присяда, накланя се, върти се, кляка, прекрачва невисоки препятствия.
5. Хвърля или търкаля голяма топка с две ръце.

Фини двигателни умения

1. Детето усъвършенства хващането на дребни предмети, извършва по-сложни действия – например реди кули, поставя предмети един в друг.
2. Слага и изважда играчки от кутия, прелиства страници.
3. Държи молив и драска безразборно.

Сензорно-двигателни умения

1. Детето разпознава и изразява предпочитание към различни материи, вкусове, миризми, форми, големини, мелодии и т.н.
2. Възприема и реагира с отдръпване при сигнали за опасност от страна на възрастния, например: „Внимавай, пàри!“.

Физическо развитие и активност

1. За периода детето наддава на тегло с общо около 1000–1200 г и увеличава ръста си с общо около 5–6 см.
2. Детето се движи почти непрекъснато – усъвършенства точността и съгласуваността на движенията.

Хранене

1. Детето приема разнообразна „преходна храна“ на по-едри парчета; привиква с вкуса на ястията.
2. Научава се да дъвче, пие от чашка и опитва да се храни самостоятелно.
3. Регулира и контролира храненето си,  проявява избирателност към храните, може да се противопоставя на принудително хранене.

Безопасни практики

1. Детето проявява страх и неспокойство при раздяла с майката или друг близък възрастен, ако е в малко позната обстановка или с нови лица.
2. Детето избягва някои опасности (например, горещи печки, остри прибори и др.), но не може да се пази самò.

Поддържане на личното здраве и хигиена

1. Детето се опитва да мие зъбите и ръцете си с помощ, а също и да се съблича и събува.
2. Може да започне поставянето на детето на гърне, но постепенно, без да е насилствено за него. 

Ранна комуникация в семейството

1. Детето показва по-осъзнати жестове на привързаност към майката (грижещия се) (например дава целувка, прегръдка).
2. Следва майката (грижещия се) вкъщи, наблюдава за реакциите ѝ в определени ситуации.
3. Радва се и активно се включва в съвместни действия и игри с майката (грижещия се), в които има редуване и последователност на участието им.
4. При нужда търси помощ и подкрепа от майката (грижещия се).
5. Разбира намеренията и целите на някои обичайни действия на хората.

Взаимодействие с връстници и други деца

1. Наблюдава играта на други деца,  но играе отделно от тях.
2. Забелязва когато някое дете е разстроено, проявява симпатия към определени деца.
3. Приема намесата на възрастните при разрешаване на спорове за играчки.

Овладяване на правила и норми

1. Детето следи възрастните, за да се ориентира как да постъпи в нова ситуация.
2. Формира първоначални представи за добро и лошо чрез оценка на герои на приказки и разкази.
3. Спазва определени изисквания на възрастния към него – започва да съобразява действията си с някои указания и забрани (например: „Не пипай!“), а понякога в ежедневни ситуации дори и без непосредствена инструкция от възрастен.

Познание за себе си. Себеоценяване. Развиване на самостоятелност

1. Детето разпознава образа си в огледало и реагира оживено, когато забележи изненадваща промяна в него.
2. Разбира разликата между своя образ в огледалото и образите на други хора.
3. Знае и посочва части на своето тяло, когато го питат.
4. Започва да разграничава своите вещи и тези на другите.
5. Разочарова се, ако не успее да постигне желаната от него цел.
6. Показва желание за самостоятелност.

Емоционален опит. Изразяване на чувства

1. Детето реагира емоционално по различен начин в различни ситуации и събития:

• изпитва радост от насърчаване и похвала от страна на възрастен;
• изпитва страх при нетипични силни шумове и поява на някои животни;
• проявява плахост и предпазливост при проучване на непозната среда;
• реагира с раздразнение, ако му вземат играчката, с която играе, или ако някой случайно го бутне или удари;
• тъжно е, когато майката излиза от къщи.

Познание за емоции

1. Детето започва да разбира връзката между емоциите и действията на хората: например радост и задоволство при постигане на целта.
2. Ориентира се в отношението спрямо непознат човек и нова ситуация по реакцията на майката (грижещия се).

Емоционална регулация

1. Детето се опитва активно самò да преодолее своя страх в някои познати ситуации – избягва дразнещи въздействия.
2. Демонстрира предпазливост при проучване на нови предмети и ситуации. Търси родителя, за да го насочи.

Любопитство и интерес

1. Детето изследва самостоятелно или с помощ близката среда и се интересува от нови предмети и техните елементи.
2. Предпочита да играе с ярки, движещи се и звучащи играчки и предмети.
3. Промяната в позната среда предизвиква у детето любопитство.
4. Разглежда с интерес картинки в книжка, като посочва познатите и гледа по-дълго непознатите картинки.

Активно проучване на средата

1. Детето проявява избирателност към някои видове играчки.
2. Прави опити да привлече вниманието на възрастния за сътрудничество в обща игра или дейност.
3. Достига до това, което го интересува дори и да има препятствие.
4. Започва занимание по предложение на човека, който се грижи за него.

Постоянство и адаптация на опита

1. Детето често и бързо пренасочва вниманието си от един обект (играчка) на друг.
2. Насочва вниманието си към нови дейности, извършвани от друг, и е склонно да подражава на тези, които предизвикват интересен резултат.

Игра и креативност

1. Детето демонстрира ново отношение към предметния свят – открива функцията и предназначението на предметите.
2. Използва различни средства, за да достигне до желан резултат (например качва се на столче, за да може да достигне играчка).
3. Постепенно обогатява репертоара на своите игри, усложнява съдържанието им, приема ново предназначение на предмети „на уж“.

Внимание и памет. Разбиране на причинно-следствени връзки

1. Детето помни обекти и събития за около два месеца.
2. Разбира, че някои действия водят до промяна на обекти (например разбира „няма“, „пак“, „още“, „мръсно“).
3. Разбира връзката между желания резултат и средствата за неговото постигане, включително с няколко последователни операции.

Наивни теории за света. Знание за одушевеност – неодушевеност и физически закономерности

1. Детето разбира в по-голяма степен физически закономерности, свързани с движение (например ако голям обект удари друг, той ще се премести на по-голямо разстояние).
2. Разбира по-добре събития, свързани със закриване на обекти (знае, че не може да скрие голям обект в малък контейнер).
3. Свързва фòрмата с някои от основните функции на обекта.

Познание за количество и числа

1. Детето разбира значението на думи за количество (например за размера на обект – „голямо“).
2. Ако възрастният отдели 2-3 играчки и след това ги скрие, детето продължава търсенето им, докато открие точния брой.
3. Разбира значението на „още“ и го свързва с операция на събиране и прибавяне на елементи към наличните.

Символни функции

1. Детето започва да използва обекти в различно от традиционното им приложение (например кутията като легло на кукла).
2. Извършва „наужким“ различни действия (храни се, обажда се по телефон).

Решаване на проблеми

1. Детето може да реши проблем, като използва наблюдавани преди време действия на възрастен в подобна ситуация.
2. Решава по-сложни проблеми, като прави последователно няколко действия (отваря чекмедже, взема молив, затваря чекмеджето и носи молива на масата).

Категории и класифициране

1. Детето разграничава играчки-животни от играчки-коли, независимо от външните прилики (като самолети от птици).
2. Съпоставя обекти и отверстия по форма (например опитва се да постави топка в кръгъл отвор и понякога успява).

Рецептивна реч (разбиране): речник

1. Детето разбира значението на думи, които назовават лица, животни, предмети, имена на играчки, части на тялото, като: мама, тате, мечо, коте, кукла, ръка, крак, нос, очи и др.
2. Разбира значението на думи, които назовават някои действия и състояния, например глаголите ям, пия, спя, седя, давам, вземам, искам, пея, скачам, отивам и т. н.
3. Разбира значението на някои названия на признаци, места др. – например голям, хубав, добър, лош, там, това, и др.
4. Разбира значението на междуметия, свързани с животни, предмети или действия, например: бау-бау, мяу, ко-ко, пи-пи, муу, ам-ам и т. н.

Рецептивна реч (разбиране): граматика (морфология и синтаксис)

1. Разбира прости команди като: „Донеси мечо!“, „Дай ръчичка!“, „Покажи нослето!“, „Виж куклата!“, „Вземи книжката!“ и т.н.
2. Разбира прости въпроси, например: „Къде е топката?“, „Какво е това?“, „Кой е там?“ и т.н.
3. Разбира изречения, които съобщават нещо, като: „Мама идва“, „Диди пие вода“ и т.н.
4. Разбира изрази за притежание: например „обувките на мама“, обувките на... (името на детето), „твоите обувки“.

Експресивна реч (говорене): речник

1. Детето употребява думи, включително междуметия, които назовават лица от близкото обкръжение, животни, предмети, играчки, например „мама, тате, бау-бау, бу-у“. Звукоподражателните междуметия се употребяват както за назоваване на животни и обекти, така и на техните действия, като: „Какво е това?“ –„Бау-бау“; „Как прави кучето?“ – „Бау-бау“.
2. Употребява някои местоимения и частици, като: там, това, ето, ало, дай и т. н.
3. Употребява думи, които се отнасят до цели ситуации, например произнася „са“ или „са-са“, когато вижда някой да сяда или когато то самото иска да седне; казва „пъ-пъ“, когато вижда шишето или когато е жадно и иска да пие и т. н.

Умения за общуване

1. Детето разбира и отговаря на прости въпроси, като посочва назовани обекти или участва в разговора с отделни думи, например: „Къде е мечо?“ – (посочва и казва): „Там“, „Кой взема чашката?“ – „Чечо“.
2. Разбира и изпълнява някои инструкции, например „Покажи/посочи... Вземи...“ и т.н.
3. Осъществява някои действия „науж“, например: показва как се пие вода, как се говори по телефона и др.