Меню

Съвети за стимулиране потенциала на детето от 19 до 24 месеца

Съвети за стимулиране потенциала на детето от 19 до 24 месеца

За стимулиране потенциала на детето и за създаване на благоприятна среда за учене и развитие се препоръчва:

1. Да се осигури на детето достатъчно време за игри, като се насърчават тези, които изискват бягане, скачане, катерене, пълзене, хвърляне, ловене и търкаляне на топка, каране на колело, особено когато те се случват на открито.

2. Да се обогатява игровата среда на детето с играчки като: разноцветни кубчета в три размера (за подреждане едно върху друго); пирамидки с по-дребни елементи (ос с рингове с различна големина за нанизване); чашки или кухи кубчета (за поставяне едно в друго); играчки с отвори за поставяне на различни форми в тях. Те развиват по-координирани и точни действия на ръцете, съдействат за възприемане на основни характеристики на предметите като цвят, форма, големина, местоположение.

3. На детето да се предоставят средства за рисуване – листове или книжки за драскане и оцветяване, моливи, пастели и флумастри, както и по-разнообразен конструктивен материал (освен кубчета) за развиване на сръчността и координирането на действията.

4. Да се играе по-често заедно с детето на игри с кукли и играчки – мебели, съдове, кухненски принадлежности и пр., които стимулират извършване на по-точни действия на ръцете, както и двигателната му активност. Подходящо е да му се показва как може да се играе с играчките – отделни действия, последователни свързани действия и пр.

5. Да се задават въпроси на детето за минали събития и най-вече за тези, в които то е участвало активно.

6. Да се обясняват причинно-следствени събития, които детето все още не разбира (например как изглеждат обектите през различните сезони, на какво се дължат последствията от неговото поведение, защо не може да яде развалена ябълка и т.н.).

7. При игри с конструктор да се обръща внимание на пространствените отношения между частите – коя част е отгоре, коя отдолу, какво да постави отгоре, за да построи същата кула като вашата.

8. Рисуване заедно с детето на прости фигури и обръщане внимание на формата на обектите (например: „Виж, това е кръгло и е топка.“, „А това е риба.“).

9. Да се обясняват на детето разликите между одушевени същества и неодушевени обекти (например: „Куклата не може да ходи сама, само хората и животните могат.“).

10. Да се обръща внимание на детето върху думи за малки числа (1, 2, 3), например: на колко е години, колко играчки има пред него и т.н.

11. Да се разговоря с детето кое е преструвка и кое реалност от игрите, на които играете.

12. Да се обръща внимание на детето върху начините, които може да използва за решаване на проблеми от всекидневието (например, след като веднъж е решило подобен проблем, подсетете го, че може да реши и настоящия проблем по същия начин като предишния).

13. Да се организира разнообразна, привлекателна и безопасна среда, която стимулира и удовлетворява изследователските потребности на детето – максимално разнообразни обекти за изучаване (за наблюдение, слушане, пипане, пъхане, пресипване, вадене, т.е. за дейности с ръцете).

14. Да се четат или разказват приказки изразително и емоционално.

15. Да се стимулира детето да прави избор в разнообразни ситуации, като му давате подходящи еталони, както и да изразява речево своите желания.

16. Да се окуражава детето да разговаря с òбразните играчки (куклата, мечето и т. н.).

17. Да се демонстрират начини на действие с предметите и тяхната смислово-функционална мотивация: „Ще си измием ръцете със сапун, за да бъдат чисти“.

18. Да се подкрепя с личен пример позитивното поведение на детето спрямо възрастните.

19. Да се дават само такива обещания на детето, които могат да бъдат спазени.

20. Да се постъпва честно с детето и последователно по отношение на изискванията към него.

21. Да се прекарва достатъчно време в игра и общуване с детето, като се показва
съпричастност и разбиране към него.

22. Да се създава доверие у детето и предразположение да споделя с близък човек случилото се през деня. Установяване на моменти за разговори насаме, например преди лягане или след вечеря.

23. Да се създават условия за формиране на подходящи умения за разрешаване на конфликти и решаване на проблеми, които възникват при игра с други деца.

24. Да се оказва помощ на детето да се научи да приема, разбира и регулира емоциите си, като е необходимо винаги да се реагира на потребностите му от утешение и успокояване.

25. Да се обсъждат последствията от дадено поведение, така че детето да се научи защо трябва да се спазват определени правила и да се правят компромиси.

26. Да се разговоря с детето за правилата, за някои ограничения, но и възможните варианти за избор и обяснение как те помагат на хората да се разбират.

27. Осигуряване на възможности на детето да общува с познати и приятели на семейството, с други деца.

28. Привличане вниманието на детето към нови лица, обекти и събития, като се назовават и описват техни признаци, местоположението им, връзките между тях, отношението им към детето и т.н., например: „Виж колко е хубаво това камионче!“, „Кучето е болно, трябва да му дадем лекарство“; „Кубчетата са в кутията под леглото“ и т.н. Осъществяване на разговори за обектите и лицата, към които детето проявява интерес.

29. Поощряване на детето да казва нови думи, колкото и неправилно да ги произнася. Не се имитират детските грешки, но не е подходящо и „наказващо“ или подигравателно отношението от близките възрастни, ако детето не е в състояние да „се поправи“.

30. Задаване на много и разнообразни въпроси, като се използват различни въпросителни думи, например: „Колко ръчички имаш?“, „Кой спи в това креватче?“, „Кученцето гладно ли е“? Не е подходящо „бомбардиране“ на детето с въпроси за няколко различни неща, защото така то се обърква. Изчаква се то да отговори на един въпрос и тогава се задава друг.

31. Задаване на по-сложни команди и инструкции. Когато се забранява нещо, е подходящо да се използват по-дълги изречения, а не само „Не“, или „Недей“. По-добре командата или забраната да се придружава с мотивировка – защо трябва или не трябва да се прави нещо, например: „Не скачай на леглото, защото може да паднеш и да се удариш.“ Използвайте и непреки забрани, свързани с оценка като „Добрите деца не плюят в чинията“.

32. Поощряване на детето да участва в разговора с повече от една дума; повтаряне на репликите му, като се разширяват, например детето казва „Яде“, а се добавя: „Да, точно така, зайчето яде морков“.

33. Някои родители говорят за себе си и за детето, като използват имена вместо местоимения: „Сега мама ще нарисува едно коте“ вместо „Сега (аз) ще нарисувам“ или „Пепи иска ли ябълка?“ вместо „(Ти) искаш ли ябълка“?. Тези форми са приемливи за възрастовия период, но е добре наред с тях да се използват и правилните изразни средства.

34. Употребяване на формули от речевия етикет, които са важни за добрите отношения при общуването, и настояване детето също да започне да ги употребява редовно: „добър ден“, „довиждане“, „благодаря“, „моля“, „може ли“ и т.н.

35. Четене или разказване на детето на римушки, кратки приказки или разказчета, състоящи се от няколко прости свързани изречения, като се повтарят, за да може детето да ги запомни. Поощряване на детето да повтаря заедно с възрастния на стихчета и песнички, но без порицание, ако (в момента) няма желание да го прави.

36. Поощряване на детето да участва всекидневно в игри с връстници.

37. Включване на детето в някои всекидневни домакински дейности, като му се дава възможност да извърши самостоятелно някои помощни действия (при събличане, миене, подреждане и др.).

38. Окуражаване опитите на детето за независимост, като не му се налага друга воля в ситуации, в които то може да се справи заедно с предоставяне на възможност за избор.

39. Стимулиране на детето да изпълнява определено действие или да играе дадена игра за по-дълго време.

40. Да се използват описания на действията, които детето успява да извърши, като не се пропуска и възможността за похвала за тях.

41. Да се организират игри за назоваване както на различните обекти в действителността, така и на частите на тялото („Покажи ми къде са очите, нослето, ръката и др.“ ).

42. Да има определено място за вещите на детето, така че то да свикне да разпознава по-лесно своите сред тези на другите.

43. Създаване на позитивна атмосфера в дома и детската група и предпазване на детето от негативни емоции.

 

Тези съвети са част от СТАНДАРТИ И ПОКАЗАТЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕ И УЧЕНЕ В РАННОТО ДЕТСТВО: ОТ РАЖДАНЕТО ДО ТРИ ГОДИНИ

Автори: доц. д-р М. Атанасова-Трифонова, проф. д-р Л. Пеневапроф. д.ф.н. Ю. Стояновад-р И. Янчевагл. ас. д-р Н. Колчевагл. ас. д-р М. Мутафчиева

Още по темата

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook