Стандарти и показатели за развитие и учене от 4 до 6 месеца – за родители
Това е кратка версия за родители на „Стандарти и показатели за развитие и учене в ранното детство: от раждането до три години“. Стандартите са разработени въз основа на мащабно проучване на развитието на деца в България. Те дават ориентири за развитието и ученето, но не са диагностичен инструмент.
Какво може детето на 6-месечна възраст?
На 6-месечна възраст детето може:
Здраве, физическо и сензорно-двигателно развитие
Показатели за добро здраве Режим – будно е по-продължително време (няколко пъти в денонощието по 1,5-2 часа) и има добра двигателна активност – например рита, маха с ръце и др.; научава някои многократно повтарящи се действия в ежедневния му режим – при хранене, при поддържане на хигиената и др. Безопасност – разграничава майката (грижещия се) от непознати, което е предпоставка за безопасно поведение в по-горна възраст; Здраве и хигиена – сигнализира с неспокойство и раздразнение нуждата от смяна на пелената; проявява повишена двигателна активност (движи крака, ръце, наблюдава наоколо) по време на бодърстване и при закалителни процедури (разходки, гимнастика, въздушни бани). |
Личност, емоции и общуване
|
Игра, учене, познание за света
|
Развитие на езика
|
Как да стимулираме потенциала на детето
За стимулиране на потенциала на детето и за създаване на благоприятна среда за учене и развитие се препоръчва:
1. Осигуряване на удобно място и широко пространство на детето, за да усъвършенства своите движения.
2. Поставяне на бебето на гръб и по корем, докато започне самò да се обръща и да заема едната и другата позиция.
3. Стимулиране и помагане на детето да се обръща по корем, чрез едновременно държане на единия крак и срещуположната ръка и повдигане на ръката нагоре до главата му.
4. Стимулиране на детето да пълзи, като се постави да легне по корем и с длан се подпрат стъпалата му, а краката му са свити в коленете и тазобедрените стави. Пред него се поставя играчка в ярки цветове, за да се привлече вниманието му, и се изчаква самò да се опита да пропълзи към нея. Добре е да се знае, че не всички деца се научават да пълзят.
5. Детето да се премества на различни места в стаята, в дома, градината, парка и пр., за да се стимулира зрителното възприятие и координацията между зрителния, двигателния и слуховия анализатор.
6. Да се привлича вниманието на детето към играчки, издаващи приятен звук, като се стимулира интересът му и опитите да се протяга и хваща с ръка.
7. Детето да се поставя по корем (в тази поза е по-лесно то да контролира движенията си), като в пространството около него се разполагат играчки, леки и удобни за хващане с двете ръце (с кръгла, овална и пр. форма), за да посяга към тях, да ги придърпва към себе си и да ги хваща.
8. Да се подава играчка на детето за стимулиране протягането на ръцете му към предмет и хващането. Ако то по някаква причина не реагира, с играчката се докосват пръстите на ръката му, а след 2– 3 неуспешни опита може да се постави в дланта му или да се приближи дотолкова, че самò да може да я хване без никакво усилие.
9. На детето да се предоставят барабанче или малки гумени топки, по които да удря с ръце.
10. Да се стимулира интересът на детето към всичко, което го заобикаля — предмети, хора, животни и пр.
11. Игра с разнообразни играчки, но не много на брой, желателно от една категория: например животни (птичка, риба, куче), дрънкалки, музикални играчки и т.н. Добавяйте нови и интересни играчки, предмети от бита с различни цветове, форми и материали (като се съобразявате с техниките за безопасност).
12. Организиране на игри, които са подходящи за възрастта на детето, например „Боц“, игра на криеница „Къде е бебето“, „Хей ръчички, хей ги две“ и т.н.
13. Разказване на кратки приказки и разкази, рецитиране на стихчета и пеене на песнички.
14. Насочване вниманието на детето към прости причинно-следствени закономерности от всекидневието, например „Виж, играчката падна“.
15. Окуражаване на детето от майката (грижещия се) с похвални думи и позитивно емоционално отношение, особено в присъствие на непознати възрастни, което му създава чувство за сигурност.
16. Да се осигурят възможности за общуване на детето с познати и заслужаващи доверие възрастни.
17. Детето да се успокоява с позитивно поведение и думи, ако проявява безпокойство дори и при кратка раздяла с майката (грижещият се).
18. Във взаимодействието с детето е необходимо да има редуване, синхрон и повторяемост – реакцията или отговорът на майката (грижещия се) да следва движенията, изразите и вокализациите му, а след това отново да се изчаква неговата реакция, и т.н.
19. Активно поддържане на общуването, като майката (грижещият се) застава лице в лице срещу детето и му говори с нежна интонация, бавно и отчетливо.
20. Детето да се предразполага с игра и закачки към позитивни емоции — радост, смях, да гука, да прави повече движения.
21. При всекидневните грижи за детето, например при преобличане, майката (грижещият се) да придружава действията си с говор и обяснения.
22. Майката (грижещият се) да отговаря на звуците, които детето произнася (лепет), с кратки думи, подобни на детските срички, и да включва детето в „разговор“ – сякаш детските безсмислени звуци и срички значат нещо и са „реплики“ в диало- га с него.
Съставител и научен редактор: доц. д-р М. Атанасова-Трифонова
Автори: доц. д-р М. Атанасова-Трифонова, проф. д-р Л. Пенева, проф. д.ф.н. Ю. Стоянова, д-р И. Янчева, гл. ас. д-р Н. Колчева, гл. ас. д-р М. Мутафчиева;
Кратка версия: доц. д-р М. Атанасова-Трифонова, проф. д-р Л. Пенева, редакция – Елена Бачева

Снимка: Полина Тодорова
За да се създадат стандарти е необходимо проследяване на развитието на достатъчно голям брой деца (представителна извадка), растящи в благоприятна, стимулираща развитието среда. Когато значима част от тях имат едни и същи постижения, тези постижения се приемат за стандарт. За постигането на посочените в стандарта умения и постижения са помогнали родителите. Затова към стандартите, както и в много наши материали ще намерите съвети за това как да осигурите подходящата среда и стимули на детето да се развива и учи.
СТАНДАРТИ И ПОКАЗАТЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕ И УЧЕНЕ В РАННОТО ДЕТСТВО: ОТ РАЖДАНЕТО ДО ТРИ ГОДИНИ
Съставител и научен редактор: доц. д-р М. Атанасова-Трифонова
Автори: доц. д-р М. Атанасова-Трифонова, проф. д-р Л. Пенева, проф. д.ф.н. Ю. Стоянова, д-р И. Янчева, гл. ас. д-р Н. Колчева, гл. ас. д-р М. Мутафчиева;
Кратка версия: доц. д-р М. Атанасова-Трифонова, проф. д-р Л. Пенева, редакция – Елена Бачева
Пълна версия на документа
През 2012-2013, екип от специалисти от ИИНЧ БАН, СУ "Климент Охридски", НБУ и педиатри, по инициатива и с подкрепата на УНИЦЕФ, проведе мащабно емпирично изследване сред 963 деца на възраст от раждането до 36 месеца. Изследвани бяха основните постижения и умения на тези деца по отношение на тяхното физическо, познавателно, социално, емоционално и езиково развитие. Получените резултати, след широка консултация с национални и международни експерти, послужиха за създаването на нови стандарти и показатели за развитие и учене в ранна детска възраст.
Стандартите не са диагностично средство за оценка на проблеми в развитието, но ориентират какво могат да постигат децата в различните възрастови периоди, при създаване на благоприятна, стимулираща развитието среда.




