Меню

Развитие и стимули

Стандарти и показатели за развитие и учене от 4 до 6 месеца – за родители

Стандарти и показатели за развитие и учене от 4 до 6 месеца – за родители

Това е кратка версия за родители на „Стандарти и показатели за развитие и учене в ранното детство: от раждането до три години“. Стандартите са разработени въз основа на мащабно проучване на развитието на деца в България. Те дават ориентири за развитието и ученето, но не са диагностичен инструмент. 

Какво може детето на 6-месечна възраст?

На 6-месечна възраст детето може: 

Здраве, физическо и сензорно-двигателно развитие

  1. Да опитва да пристъпва и подскача, придържано от възрастен.
  2. Да се обръща от гръб по корем и обратно. 
  3. Да повдига глава, да хваща крачета и да рита, легнало по гръб.
  4. Да хваща играчка в обсега на ръцете си, да я прехвърля от една ръка в друга,  да я поставя в устата си.
  5. Да поема храни от лъжичка при захранване.

Показатели за добро здраве

Тегло
 – за периода от 4 до 6 месеца наддава на тегло с общо около 1800 г и увеличава  ръста си с общо около 6 см.;

Режим – будно е по-продължително време (няколко пъти в денонощието по 1,5-2 часа) и има добра двигателна активност – например рита, маха с ръце и др.; научава някои многократно повтарящи се действия в ежедневния му режим – при хранене, при поддържане на хигиената и др.

Безопасност – разграничава майката (грижещия се) от непознати, което е предпоставка за безопасно поведение в по-горна възраст; 

Здраве и хигиена – сигнализира с неспокойство и раздразнение нуждата от смяна на пелената; проявява повишена двигателна активност (движи крака, ръце, наблюдава наоколо) по време на бодърстване и при закалителни процедури (разходки, гимнастика, въздушни бани). 

 

Личност, емоции и общуване

  1. Да се вглежда в образа си в огледалото.
  2. Да показва привързаност: гласът ви го успокоява, иска да го гушнете, плаче, ако излезете, гука, ако му говорите нежно. 
  3. Да отличава емоциите ви (радост, тъга и гняв) и да реагира по различен начин на всяка.
  4. Да отличава познати от непознати хора, предмети, ситуации и да реагира на тях по различен начин.
  5. Да търси контакт с познати възрастни или деца чрез усмивка, гукане, обръщане, протягане на ръце.

 

Игра, учене, познание за света

  1. Да се съсредоточи върху интересна играчка за около 5 минути. 
  2. Да изследва играчка или предмет като я опипва, удря, слага я в устата си, поклаща, дърпа я за да я задейства; изпуска я, за да падне на пода. 
  3. Да повтаря многократно движения, за да получи очакван резултат (рита дрънкалка над креватчето или я пуска на пода).
  4. Да се обръща по посока на очакваната ви поява, ако се движите ту наляво, ту надясно.
  5. Да се заслушва и реагира различно на различни звуци – например да се движи по-активно при музика с ритъм.
  6. Да имитира звуци, изражения на лицето и някои прости движения на възрастен.
  7. Да долавя разлики между предмети, обекти и животни.
  8. Да помни някои недалечни минали събития (например посещение при лекар).

 

Развитие на езика

  1. Да отговаря с усмивка и гукане на дружелюбни интонации и с хленч или плач на груби и сърдити.
  2. Да произнася звуци, подобни на гласни (а, о, ъ) и съгласни (б, п, м, н, д, т, г, к, х), но доста неясно и нечленоразделно (понякога спонтанно, а понякога в отговор на реч, насочена към него).
  3. Да произнася случайно отделни срички (начало на лепетна реч).

Как да стимулираме потенциала на детето

За стимулиране на потенциала на детето и за създаване на благоприятна среда за учене и развитие се препоръчва:

1. Осигуряване на удобно място и широко пространство на детето, за да усъвършенства своите движения.

2. Поставяне на бебето на гръб и по корем, докато започне самò да се обръща и да заема едната и другата позиция.

3. Стимулиране и помагане на детето да се обръща по корем, чрез едновременно държане на единия крак и срещуположната ръка и повдигане на ръката нагоре до главата му.

4. Стимулиране на детето да пълзи, като се постави да легне по корем и с длан се подпрат стъпалата му, а краката му са свити в коленете и тазобедрените стави. Пред него се поставя играчка в ярки цветове, за да се привлече вниманието му, и се изчаква самò да се опита да пропълзи към нея. Добре е да се знае, че не всички деца се научават да пълзят.

5. Детето да се премества на различни места в стаята, в дома, градината, парка и пр., за да се стимулира зрителното възприятие и координацията между зрителния, двигателния и слуховия анализатор.

6. Да се привлича вниманието на детето към играчки, издаващи приятен звук, като се стимулира интересът му и опитите да се протяга и хваща с ръка.

7. Детето да се поставя по корем (в тази поза е по-лесно то да контролира движенията си), като в пространството около него се разполагат играчки, леки и удобни за хващане с двете ръце (с кръгла, овална и пр. форма), за да посяга към тях, да ги придърпва към себе си и да ги хваща.

8. Да се подава играчка на детето за стимулиране протягането на ръцете му към предмет и хващането. Ако то по някаква причина не реагира, с играчката се докосват пръстите на ръката му, а след 2– 3 неуспешни опита може да се постави в дланта му или да се приближи дотолкова, че самò да може да я хване без никакво усилие.

9. На детето да се предоставят барабанче или малки гумени топки, по които да удря с ръце.

10. Да се стимулира интересът на детето към всичко, което го заобикаля — предмети, хора, животни и пр.

11. Игра с разнообразни играчки, но не много на брой, желателно от една категория: например животни (птичка, риба, куче), дрънкалки, музикални играчки и т.н. Добавяйте нови и интересни играчки, предмети от бита с различни цветове, форми и материали (като се съобразявате с техниките за безопасност).

12. Организиране на игри, които са подходящи за възрастта на детето, например „Боц“, игра на криеница „Къде е бебето“, „Хей ръчички, хей ги две“ и т.н.

13. Разказване на кратки приказки и разкази, рецитиране на стихчета и пеене на песнички.

14. Насочване вниманието на детето към прости причинно-следствени закономерности от всекидневието, например „Виж, играчката падна“.

15. Окуражаване на детето от майката (грижещия се) с похвални думи и позитивно емоционално отношение, особено в присъствие на непознати възрастни, което му създава чувство за сигурност.

16. Да се осигурят възможности за общуване на детето с познати и заслужаващи доверие възрастни.

17. Детето да се успокоява с позитивно поведение и думи, ако проявява безпокойство дори и при кратка раздяла с майката (грижещият се).

18. Във взаимодействието с детето е необходимо да има редуване, синхрон и повторяемост – реакцията или отговорът на майката (грижещия се) да следва движенията, изразите и вокализациите му, а след това отново да се изчаква неговата реакция, и т.н.

19. Активно поддържане на общуването, като майката (грижещият се) застава лице в лице срещу детето и му говори с нежна интонация, бавно и отчетливо.

20. Детето да се предразполага с игра и закачки към позитивни емоции — радост, смях, да гука, да прави повече движения.

21. При всекидневните грижи за детето, например при преобличане, майката (грижещият се) да придружава действията си с говор и обяснения.

22. Майката (грижещият се) да отговаря на звуците, които детето произнася (лепет), с кратки думи, подобни на детските срички, и да включва детето в „разговор“ – сякаш детските безсмислени звуци и срички значат нещо и са „реплики“ в диало- га с него.

 

 


Съставител и научен редактор: доц. д-р М. Атанасова-Трифонова 

Автори: доц. д-р М. Атанасова-Трифонова, проф. д-р Л. Пенева, проф. д.ф.н. Ю. Стоянова, д-р И. Янчева, гл. ас. д-р Н. Колчева, гл. ас. д-р М. Мутафчиева; 

Кратка версия: доц. д-р М. Атанасова-Трифонова, проф. д-р Л. Пенева, редакция – Елена Бачева 

Какво представляват стандартите за развитие и учене?

Снимка: Полина Тодорова

За да се създадат стандарти е необходимо проследяване на развитието на достатъчно голям брой деца (представителна извадка), растящи в благоприятна, стимулираща развитието среда. Когато значима част от тях имат едни и същи постижения, тези постижения се приемат за стандарт. За постигането на посочените в стандарта умения и постижения са помогнали родителите. Затова към стандартите, както и в много наши материали ще намерите съвети за това как да осигурите подходящата среда и стимули на детето да се развива и учи. 

СТАНДАРТИ И ПОКАЗАТЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕ И УЧЕНЕ В РАННОТО ДЕТСТВО: ОТ РАЖДАНЕТО ДО ТРИ ГОДИНИ 

 Съставител и научен редактор: доц. д-р М. Атанасова-Трифонова 

Автори: доц. д-р М. Атанасова-Трифонова, проф. д-р Л. Пенева, проф. д.ф.н. Ю. Стоянова, д-р И. Янчева, гл. ас. д-р Н. Колчева, гл. ас. д-р М. Мутафчиева; 

Кратка версия: доц. д-р М. Атанасова-Трифонова, проф. д-р Л. Пенева, редакция – Елена Бачева 

Пълна версия на документа

През 2012-2013, екип от специалисти от ИИНЧ БАН, СУ "Климент Охридски", НБУ и педиатри, по инициатива и с подкрепата на УНИЦЕФ, проведе мащабно емпирично изследване сред 963 деца на възраст от раждането до 36 месеца. Изследвани бяха основните постижения и умения на тези деца по отношение на тяхното физическо, познавателно, социално, емоционално и езиково развитие. Получените резултати, след широка консултация с национални и международни експерти, послужиха за създаването на нови стандарти и показатели за развитие и учене в ранна детска възраст. 

Стандартите не са диагностично средство за оценка на проблеми в развитието, но ориентират какво могат да постигат децата в различните възрастови периоди, при създаване на благоприятна, стимулираща развитието среда. 

 

 

Още по темата

Харесай ни във Facebook