Откъс от книгата "Захранване водено от бебето – лесно, съвременно, здравословно" на Мария Нориега

Какво е захранване водено от бебето (ЗВБ)?

Захранване, водено от бебето (ЗВБ) е известно на английски като Baby-led Weaning, съкратено BLW (термина „weaning“ тук не означава отбиване, а „захранване“) или Рапли метод (Rapley weaning). Това е един сравнително нов метод на захранване, който става особено популярен след издаването на книгата „Baby-led Weaning: Helping Your Baby to Love Good Food“ на Джил Рапли и Трейси Мъркет през 2008 г. във Великобритания.

ЗВБ е метод, при който на детето се дава възможност още от самото начало да се храни самостоятелно с парченца храна. Захранването е съобразено с препоръките на Световната Здравна Организация (СЗО) за въвеждане на твърдите храни след 6-месечната възраст на бебето, като до този момент то се храни изключително с майчина кърма или адаптирано мляко, в случаите, при които бебето не получава кърма.

При ЗВБ детето има контрол над процеса на хранене още от самото начало, по същия начин, по който то е контролирало само храненията си при кърменето на поискване. Бебето решава само какво, в какво количество и с какво темпо да приеме при въвеждането на твърдите храни, които му предлагат родителите му.

Основните характеристики на ЗВБ са:

1. Детето участва с останалата част от семейството по време на семейните хранения.

2. На бебето се предлагат същите (здравословни) храни, както на всички останали членове на семейството. Те са съобразени с неговите умения до момента – в началото по-големи парчета, които може да държи в юмручето си, след това и по-малки.

3. Децата се хранят самостоятелно още от започването на захранването, първоначално с ръце, а по-късно и с прибори.

4. Кърменето и предлагането на адаптирано мляко (в случаите, в които бебето не получава кърма) продължават да са на поискване, без да са съобразени с останалите хранения.

С основание ЗВБ може да се нарече най-лесното и естествено захранване, при което на детето се дава възможност да се храни самостоятелно още в началото и да открива само храните – тяхната консистенция, форма и вкус. Идеята е, че пюретата и пасираното ядене всъщност не са естествената храна за бебетата при прехода им от кърменето (или хранене с АМ) към твърдите храни. Те са продукт на развитото ни общество и може дори да окажат неблагоприятно въздействие при захранването – децата може да не получат възможност да се научат да дъвчат и често не могат да контролират храненията си. А в естественото развитието на бебето около 6-ия месец започва фаза, в която то е в състояние да взима само храната си, да я поднася към устата и съответно да се учи да дъвче и преглъща. Храносмилателната система от своя страна, вече също е готова за храни, различни от мляко. Бебетата, захранени по този начин, обикновено не са злояди, научават се по-бързо да си служат добре с ръцете си, развиват по-бързо координацията между ръцете и устата. Като цяло те се хранят и по-разнообразно и здравословно и се научават от най-ранна възраст да регулират сами количеството на приетата храна. Научавайки се да управляват сами апетита си, те имат и по-малък риск от проблеми с наднормено тегло и затлъстяване и в по-късна възраст.

Джил Рапли и историята на ЗВБ

Захранване, водено от бебето е термин, въведен от британската акушерка, консултант по кърмене и доктор на науките Джил Рапли. Тя е дългогодишен здравен работник и е била заместник-председател на инициативата „Приятели на бебето“ на УНИЦЕФ във Великобритания. Заедно с журналистката Трейси Мъркет е автор на книгата „Baby-led Weaning: Helping Your Baby to Love Good Food“, която е издадена за първи път през 2008 г. и вече е преведена на 15 езика. Двете са авторки и на няколко други книги – за кърмене и родителство, водени от бебето, както и за рецепти за ЗВБ.

Джил Рапли е майка на 3 деца и идеята за захранване, при което детето има избор и свобода при въвеждането на твърдите храни, се ражда не само от опита ѝ като майка, но и от практиката ѝ като здравен работник. В биографията си тя споделя, че още от самото начало на работата си с родители, тя се сблъсква с проблемите им при въвеждането на твърдите храни и започва да поставя под въпрос ползите от традиционните методи на захранване. Убежденията ѝ се затвърждават и от собствения ѝ опит като родител. Рапли захранва първите си две деца на 4-месечна възраст с пюре, както са препоръките по онова време. Тя забелязва, че около 6-месечна възраст те започват сами да проявяват много по-голям интерес към храната. На практика посягат към това, което е в чиниите на по-големите и успяват да се хранят и сами с някои от нещата, с които се храни цялото семейство. С третото си дете, тя просто решава да предприеме по-спокоен и свободен подход и затвърждава окончателно убеждението си, че захранването може да протече по съвсем различен начин. Както и много други майки преди нея, си дава сметка, че бебетата могат съвсем сами да дадат знак кога са готови за нови храни и да се хранят напълно самостоятелно още от самото начало, ако им се даде възможност и им се осигури подходяща храна.

Рапли открива постоянно и чрез работата си, че много от родителите имат проблеми при захранването, защото бебетата им отказват новите храни или не могат да се справят на по-късен етап с парченца храна. Те намират решение на тези трудности, като приложат един по-спокоен подход, в който се дава повече свобода на самото дете. Така тя започва да съветва и в практиката си родителите да изчакат до около 6-ия месец със захранването, което не е в голям разрез и с тогавашните препоръки то да започне между 4-тия и 6-ия месец. Рапли забелязва, че тази малка разлика, променя съществено начина, по който протича въвеждането на новите храни.

Джил Рапли задълбочава наблюденията си по въпроса и докато подготвя дипломната си работа за придобиване на магистърска степен, в която прави малко проучване с група родители на 4-месечни бебета. Целта на изследването е да се установи каква ще е реакцията на децата при въвеждането на новите храни, ако не бъдат хранени с лъжичка, а им се даде възможност сами да боравят с храната си. Проучването продължава до 9-месечна възраст на бебетата, като всички от тях са кърмени на поискване през цялото време.

На родителите се препоръчва да взимат децата си с тях на масата когато се храни цялото семейство и да им дават възможност да посягат към храна, за да могат да я изучават и евентуално да опитват от нея, ако имат желание. Като част от експеримента родителите водят дневник за поведението и развитието на децата през периода и заснемат с видеокамера поведението им на масата на всеки две седмици.

Клиповете и записките им показват, че на 4-месечна възраст бебетата все още не са в състояние да посягат към храна, но малко след това вече успяват да взимат парченца в ръчичката си, някои по-рано, други по-късно. Веднага щом развиват умението си да взимат храна, всички бебета започват да я поднасят към устата си. Част от тях започват да се опитват да ближат или да мачкат храната с уста още от 5-месечна възраст, но не успяват да преглъщат дори малка част от нея. Общото между всички бебета на този етап е, че те проявяват голям интерес към нещата, които могат да разглеждат и да опитват с уста, макар че все още не проявяват интерес да се хранят с тях.

На около 6 месеца и половина, всички бебета в проучването вече успяват да поднасят самички храна към устата си и да я смачкат с венците си и само седмица или две след това, започват и да я преглъщат. Тогава започва всъщност и истинското самостоятелно хранене, при което детето реално приема храна, а не само я поставя в устата си. За бебетата яденето вече не е само интересно забавление и те все по-малко играят с храната и все повече започват да ядат целенасочено. Постепенно се подобрява и координацията очи-уста и фините моторни умения и бебетата успяват да хващат и по-малки парченца храна с пръстите си.

При приключването на експеримента, на 9-месечна възраст, всички бебета са опитали много и разнообразни храни и продължават да споделят менюто на цялото семейство. Много от тях все още боравят с храната с пръсти, но някои правят и първи опити с лъжичка или виличка. Родителите им посочват, че те опитват новите храни със желание и участват с удоволствие в семейните хранения. Децата нямат трудности с дъвченето и преглъщането, нямали са проблеми със задавяне, а само рядко и инцидентно са се закашляли.

Точно по времето, в което Джил Рапли приключва изследването си, се налагат и настоящите препоръки бебетата да бъдат изключително кърмени до 6-месечна възраст и едва след това да се започне плавно въвеждането на твърди храни. Според най-съвременните проучвания, подкрепени с изследвания в световен мащаб и присъстващи в официалните препоръки на СЗО и други водещи организации в областта на педиатрията по света и в България, бебетата трябва да се хранят само с кърма или адаптирано мляко (в случаите, когато бебето не получава кърма) в първите 6 месеца. Захранване, водено от бебето им дава не само тази възможност, но е съобразено с тяхното индивидуално развитие и зачита собствените им предпочитания, вкусове и темпове.

Защо да изберем ЗВБ?

Вероятно това е въпрос, с който ще се сблъскат повечето от вас с приближаването на времето на захранване на детето. Защо да заложите на този сравнително нов метод за сметка на традиционното захранване? Ето някои от причините, за да изберете ЗВБ:

Захранването ще е забавно за цялото семейство 

Винаги е вълнуващо да наблюдаваме как децата ни усвояват нови умения. Особено когато прибавим към това и удовлетворението, че ние като родители, им предлагаме тази възможност. Всеизвестен факт е, че децата усвояват най-успешно нови умения и знания от най-ранна възраст под формата на игра. За тях ЗВБ ще е едно интересно, забавно и самостоятелно пътешествие в откриването на новите храни. За вас като родители ще са незабравими първите моменти, в които ще видите как детето ви успява да се храни само и да открива по свой начин това, което му предлагате. Не забравяйте да запечатате това уникално преживяване!

ЗВБ е естествен процес

Още от първите мигове след раждането децата имат вроден инстинкт за хранене. Новородените бебета са в състояние сами да „изпълзят“ до гърдата на майката, когато биват поставени върху корема ѝ след раждането, и да засучат. Макар и толкова мънички, те са в състояние и сами да регулират приема си на кърма и дори да управляват производството ѝ чрез по-често сучене в месеците след раждането. Около 6-я месец, когато храносмилателната им система е достатъчно зряла, те проявяват и първите признаци за готовност за захранване. В естественото им развитие се появяват нови умения – те могат да поднасят предмети към устата си и вече са в състояние да се опитват да дъвчат и да преглъщат храни, различни от мляко. В началото ще могат да опитват по-меки неща, които могат да смачкват с венците си и по-големи парченца, които могат да държат в юмручето си. Бебенцата едва ли ще приемат големи количества от тях, което осигурява едно плавно и постепенно запознаване с новите вкусове. Около 9-я месец, когато вече са усвоили по-добре умението да дъвчат и да преглъщат, малките развиват и пинсетния захват – ще могат да взимат по-малки парченца храна с пръстите си. Много от тях ще имат и достатъчно зъби, за да могат да се справят и с по-твърди храни. С подобряването на координацията на ръцете и око-ръка, скоро след това те правят и успешни опити да се хранят сами с прибори. Природата го е измислила чудесно, нали?

По-добро моторно развитие

Хранейки се сами, бебетата развиват не само по-добро отношение към храната, но им се дава и възможност да упражняват и изграждат важни умения. На всяко хранене се „упражняват“ да взимат и опознават нови неща, нови форми и цветове и разликите между тях. Подобрява се координацията на ръцете, координацията око-ръка и дори фината моторика, която по-късно ще е необходима и при рисуването и писането. Дъвченето на храните, от своя страна, спомага да се развият добре челюстният апарат и лицевите мускули, които по-късно са важни и за говора.

Няма да има нужда да приготвяте специални „бебешки“ храни

Бебето ви ще може да се храни още от самото начало с храните, които приготвяте за цялото семейство. Естествено, те ще трябва да бъдат съобразени с неговите възможности и физиологични особености (най-важно правило е да предлагате подходящи за възрастта храни и да не се добавя сол, виж и стр. 113-118 – „Храни, които трябва да се избягват или ограничават в началото“). Но с малки промени в семейното меню, няма да има нужда да приготвяте винаги и нещоспециално за най-малките. Те ще могат да опитват от това, което готвите за всички или обратното – всички ще може да опитвате и от това, което се приготвя за бебето! Винаги може да отделите нещоvподходящо отястието, преди да добавите подправки и сол и да го предложите за самостоятелно хранене.

Бебето ви ще следва своя ритъм на развитие

Всяко дете е различно! Макар че има всеизвестни етапи в развитието, те нямат фиксирана дата и всяко бебе достига до тях според индивидуалния си ритъм и особености. Всички родители на повече от едно дете забелязват как всяко е правило едни и същи неща, но по различно време. Някои са започнали да се обръщат по-рано, други са седнали самички по-късно, трети са проходили сами когато са решили, че са достатъчно готови за това, четвърти пък са се втурнали да правят първи стъпки още преди първата годинка. При ЗВБ детето ви ще има възможност да се запознае с новите храни, следвайки собствения си ритъм на развитие и собствените си предпочитания. Родителите трябва само да осигурят подходящи възможности за това и да са до него във вълнуващото ново начинание.

ЗВБ е по-лесно

Няма преследване с лъжичката и молби: „Хайде, отвори устичка, а-а-а-а-м!“ Няма да има нужда да се опитвате да поставите определено количество каша или пасирана храна в устата на нищо неподозиращото и отказващо да съдейства бебе. Или пък да станете мишена на недоволство или желание да се плюе пюре на дълги разстояния. Вашето бебе просто ще се храни само заедно с вас. И вие също ще се храните спокойно заедно с него. А шансовете ви да похапнете топъл обяд или вечеря се увеличават многократно!

Няма нужда от пюрета

При ЗВБ пюретата са просто излишни като етап в захранването. Това не значи, че те са нещо лошо или че трябва да се избягват на всяка цена като начин на въвеждане на твърдите храни. Те просто не са нужни. Детето е в състояние да се храни още от самото начало с храни, близки до най-естественото им състояние, които не са претърпели сериозна преработка и са пресни. Това значи, че ще са запазили най-голяма част от витамините и полезните си вещества и освен това са с по-висока хранителна стойност, защото в тях няма добавена вода или сгъстители (виж стр. 53 – „Пюретата – защо не са нужни“).

Ще се храните заедно

По време на захранването цялото семейство ще може да се храни заедно. Бебетата, захранени по метода ЗВБ още от самото начало са част от ритуала на хранене вкъщи. Това създава у тях положителна нагласа и същевременно ги стимулира да имитират по-възрастните или по-големите си братчета и сестричета. Така те развиват по-бързо уменията си да се хранят сами, за да са пълноценни участници в това, което се случва на трапезата.

Дори до този момент да сте предпочитали да похапвате набързо на крак в кухнята или седнали на дивана пред телевизора, захранването на най-малките може да стане повод да откриете колко е приятно да се храните всички заедно, разположени удобно на масата.

Разходките и излизанията са по-лесни

Ще имате по-малко притеснения относно това какво да предлагате навън, при пътуване или при хранене извън дома. Когато няма нужда от специални храни, винаги е лесно да се открие нещо подходящо и за най-малките, дори в менюто на ресторанта. И бебето ще бъде просто допълнителен член в компанията. (Виж и стр. 174 – „Какво да предлагаме за хранене навън“.)

Менюто ви ще стане по-здравословно

ЗВБ може да се превърне и в стимул цялото семейство да започне да се храни по-здравословно. Съобразявайки менюто си с нуждите на най-малките, вие самите може да предпочетете да се храните по-често с пресни и приготвени вкъщи храни. Вероятно ще осигурите по-голям избор от плодове и зеленчуци и ще заложите на по-здравословни алтернативи на някои продукти. Ще се стремите да избягвате полуфабрикати, не дотам качествени храни и продукти с най-различни овкусители, оцветители, подобрители и консерванти, които определено не са препоръчителни в бебешка възраст. А защо не и да ограничите, като цяло, количествата на добавена захар и сол в ястията? В крайна сметка не само бебетата трябва да се хранят здравословно и тяхното захранване може да стане стимул за цялото семейство да промени хранителните си навици в по-добра посока.

ЗВБ насърчава кърменето

Съвременните препоръки на СЗО и на други авторитетни международни организации (виж стр. 63 „Съвременните препоръки за начало на захранването“) са бебетата да бъдат захранени плавно около 6-месечна възраст, като кърмата остане основна част от менюто им до първата годинка и кърменето продължи до 2-годишна възраст и дори повече при желание от страна на майката и бебето. При ЗВБ храните се въвеждат плавно и не се налагат определени количества, които детето трябва да изяде и заместване на хранения по график.

Детето следва своите инстинкти и предпочитания и продължава да получава кърма на поискване и според нуждите си. Майчиното мляко му осигурява не само важни хранителни вещества, но спомага и за цялостното оптимално развитие на бебето. Плавното въвеждане на твърдите храни позволява захранването да не измества рязко кърменето и то да продължи безпроблемно до първата година и след това.

Бебетата обичат да се хранят сами

Децата се раждат любопитни и пълни с желание да откриват нови неща. ЗВБ им дава уникална възможност да развиват този свой интерес и при въвеждането на новите храни. Те не само ще се запознават с нови вкусове, но ще могат да докоснат сами с ръчичките си нови форми и текстури, да разгледат плодовете и зеленчуците в истинския им вид, да опознаят цветовете и особеностите им. Храненето за тях ще бъде, още от най-ранна възраст, един приятен и забавен процес, в който те са истински активни главни участници. Подобен подход поставя основите и на едно съвсем различно и положително отношение към храната и храненето като цяло.

Детето няма да е злоядо

И до днес специалистите по детско хранене препоръчват да се даде повече свобода и право на избор на децата, които по някаква причина отказват да се хранят или направо отхвърлят нови храни. При ЗВБ детето не е хранено от някой друг, който определя количествата и вида на храната. Дава му се възможност на избор и това му позволява да приема по-лесно и с по-голямо желание нови и непознати вкусове и в бъдеще. То знае, че може да не се храни с нещо, което не му харесва, нито да изяжда повече, от това, което иска. Детето просто няма повод да затваря уста или да върти главичка, а при второ или трето спокойно разглеждане, много храни може да се окажат не само интересни, но и вкусни!

По-лесно преминаване към общата храна

Давайки възможност на бебето си да се храни самостоятелно и да се научи още от самото начало да борави с парченца храна в устата си, да дъвче и да преглъща, прескачате цял един етап от традиционното захранване. А именно – периодът, в който детето трябва да премине от пюрираните и пасирани храни към храни с по-едра консистенция или на парчета. Много родители срещат трудности именно в този преход и много деца може да отказват да приемат по-едросмлени или намачкани ястия, дори след първата годинка, а и по-късно. При ЗВБ дъвченето е неразделен процес от храненето и това спомага децата да преминат много по-лесно и безпроблемно към общата храна на цялото семейство.

ЗВБ е по-здравословно и в дългосрочен план

Според изследване на психолози от престижния Нотингамски университет във Великобритания, ЗВБ е по-здравословно и в дългосрочен план. Бебетата, които се хранят сами, изграждат по-здравословни предпочитания към храните и е по-малко вероятно да страдат от наднормено тегло в сравнение с децата, които са захранени с пюре с лъжичка. Според учените, бебетата, хранени с пюрета, често тежали над нормата, сравнени с тези, които са се хранили самостоятелно от началото на захранването. Освен това, децата, на които се предлагат пасирани храни, обичали повече по-сладките вкусове, а хранещите се самички наблягали на по-засищащите въглехидрати. Те предпочитали тестени и макаронени изделия вместо сладки плодови пюрета. Според авторите на изследването, това е много интересен факт, защото децата съвсем естествено са избирали въглехидратите, които са базисен елемент на едно здравословно хранене и са в основата на хранителната пирамида. При храненето с пюрирани храни, предпочитанието оставало към сладките неща, въпреки че и на двете групи деца са били предлагани и въглехидрати в еднакво количество.

Изследователите смятат, че бебетата, които се хранят сами, се научават от съвсем рано да регулират приема си на храна и именно това ги предпазва от наднормено тегло. Този феномен се наблюдава и при кърмените деца, които също страдат по-малко от излишни килограми и като възрастни. При децата хранени с пюре, родителите често се изкушавали да дадат на детето цялото бурканче или да го накарат да изяде всичко в паничката си. Това явно е оказвало влияние и на теглото им, защото те по-често тежали над нормите. Разликата в теглото между децата, хранени с пюрета и тези, които се хранят самостоятелно се наблюдавала независимо и от други влияещи фактори като рождено тегло, тегло на родителите, времетраене на кърменето и социалното положение на семейството.

Безопасност при хранене

Макар че много родители са притеснени именно от безопасното хранене при ЗВБ, децата, които се хранят сами се научават много по-добре да боравят с храна в устата си. Те не гълтат наготово, а се научават да движат храната с езика, да дъвчат и едва след това да я преглъщат. Бебетата започват да осъзнават още от самото начало колко големи парчета храна могат да отхапят, дали са в състояние да ги сдъвчат или раздробят с венците и как е по-лесно да ги преглътнат. Така те сами се научават да не отхапват прекалено големи късове или да се опитват направо да преглъщат. Много родители споделят, че тъй като децата им от най-ранна възраст са имали възможност да опитат и да разгледат какво става за ядене, те рядко се опитват да се „хранят“ с боклуци от земята или различни предмети. Новозеландско проучване от 2016 г. сочи също така, че няма по-висок риск от задавяне при децата, захранени по метода ЗВБ в сравнение с тези, захранени с пюрета. (Виж стр. 119 – „Има ли риск от задавяне?“.)

ЗВБ е... икономично

Ползите от ЗВБ няма да са само за най-малките членове на семейството, но и за големите! Тъй като няма да има нужда да купувате специални бебешки храни на специални цени, най-вероятно това ще се отрази положително и на семейния ви бюджет. Естествено, може да решите да вложите „спестените“ по този начин средства в по-качествени продукти за цялото семейство. Ще спечелите и в двата случая.

Има ли недостатъци ЗВБ?

Би било прекалено нереалистично да представим ЗВБ като „идеален“ метод, в който няма нито един аспект, който би могъл да притесни някои родители.

Основната тревога при избора на ЗВБ и „недостатък“, ако може да бъде наречен така, е... цапането!

Цапането е най-голямото притеснение на повечето майки (татковци и роднини) що се отнася до самостоятелното хранене. И няма защо да го отричаме – бебетата ще се цапат, особено в началото. Движенията им ще са често некоординирани или ще предпочитат да „проверят“ дали храната им е достатъчно мека за мачкане с ръце, как действа гравитацията ако я изпуснат на пода и дали може да се яде направо с лице завряно в чинийката. Но пък сладко омазаните им усмихнати муцунки и удоволствието от това, че се хранят сами, определено ще са отплата за чистенето след ядене. Всички родители откриват, рано или късно, начини, за да намалят или дори напълно да предотвратят „пораженията“ и „щетите“. А и те съвсем не продължават дълго. При традиционното захранване също ще има цапаница, когато детето ви все пак ще трябва да се научи да се храни и само. Просто е отложена във времето, на по-късен етап. А по това време вашите вече бивши ЗВБ бебета ще се хранят умело и много по-чисто.

Друга трудност, с която се сблъскват често родителите е липсата на подкрепа и разбиране за избрания от тях стил на захранване сред роднините, познатите, дори педиатрите. Едва ли това може да бъде определено точно като „недостатък“ на ЗВБ, но някои родители може да се почувстват затруднени от недоверието или липсата на подкрепа от страна на околните. Основен техен довод ще бъде, че детето може да се задави, независимо от това, че проучванията сочат, че рискът от задяване при самостоятелното хранене, не е по-висок от този при храненето с пюрета. (Виж стр. 119 – „Има ли риск от задавяне?“.)

Също така, макар че ЗВБ е все по-популярен метод и в България, той все още може да е непознат за мнозина и всяко непознато нещо носи със себе си и известна доза страх или неразбиране. Съвсем нормално е в началото да се сблъскате и с тях. Имайте доверие в собствените си преценки и във възможностите на детето ви, съвсем скоро то ще е най-яркото доказателство, че притесненията на околните са били напълно неоснователни!