"Погрешно е да считаме, че да вземеш предвид мнението на детето и неговия най-добър интерес, означава да се съгласиш с него и да направиш това, което то ти казва" –  Йоана Терзиева, психотерапевт и консултант на свободна практика, председател на фондация „Право на детство“ отговаря на някои от най-актуалните въпроси за правата на детето.

Напоследък все по-често чувам някой да казва, „Защо права на децата, а не права на родителите?“, „Защо само права, а не и задължения?“

Ето няколко основни причини защо:

1. Правата на детето са основно описани в Конвенцията за правата на детето (КПД) на ООН, която България ратифицира през 1990г. Впрочем, тази конвенция е ратифицирана от всички страни в света, с изключение на САЩ.
2. Правата на децата не се отличават особено от човешките права. Смисълът да ги има е не за да се дадат специални, особени права на децата, а за да се напомни на възрастните, че децата са субекти, че в тях се развиват личности. В този смисъл, родителите също нямат специална конвенция и специални, родителски права, тъй като, като възрастни, те се ползват от правата, гарантирани им от Конвенцията за правата на човека.
3. Правата на децата, са човешки права! КПД дава на децата, същите основни права, които имат и техните родители – равенство и защита от дискримнация (чл. 2), право на живот (чл. 6), самоличност (чл. 7) , право да живее с родителите си (чл. 7 и 9), за децата, които могат – право на мнение (чл. 12) и т.н.
4. Философията зад правата на децата не е наивна. Тя не е и не би следвало да се разбира като овластяване на детето във възраст, в която то е неспособно да функционира самостоятелно.
5. Конвенцията за правата на детето и всички нормативни актове, признати и действащи в България, отнасящи се до децата, разбират и прокламират, че децата са зависими от възрастните (своите родители и обществото) и че възрастните имат ангажимент да осигурят подходящи грижи, в техен най-добър интерес.
6. Като възрастни знаем, че в първите години от живота си най-добрият интерес на бебетата и малките деца е да са при майките си, а майките им, да се радват на подкрепата на своите съпрузи, партньори, роднини, близки. 
7. Като възрастни знаем, че най-добрият интерес на малките деца и децата в предучилищна и училищна възраст е те да учат, да се хранят здравословно, да усвоят подходящи социални правила и норми, които да спазват и да им помогнат в реализацията си в обществото. Знаем, че е в най-добър техен интерес да имат правила и граници, с които да се съобразяват.
8. Като възрастни знаем, че юношите имат нужда от свобода, но и от напътствия.
9. Погрешно е да считаме, че да вземеш предвид мнението на детето и неговият най-добър интерес, означава да се съгласиш с него и да направиш това, което то ти казва.
10. Като възрастни, ние знаем, че детето постепенно се учи да формира мнение и да го изразява и че не бива то да бъде оставяно да взема самостоятелни решения преди да е готово за това. 
11. Правата на децата са отговорността на възрастните да ги прилагат, така че децата да растат здрави и способни да станат отговорни възрастни, действащи и мислещи като възрастни.

Редно е да мислим върху правата на децата като възрастни, а не по детски!

Снимка: www.pixabay.com