Любов, интуиция, вяра в себе си – и най-вече удоволствие

Ако трябва в едно изречение да се опишат характеристиките на достатъчно добрата майка, може да се каже, че тя действа интуитивно, (о)познава детето си, вярва в себе си и собствената си преценка за отглеждането на бебето, адаптира се към неговите нужди, изпитва удоволствие от грижите и контакта с него.
Така е поне вижда тези характеристики английският педиатър и психоаналитик Доналд Уиникът.

През първите 6 месеца майката:

• има нужда да опознае своето бебе

Уиникът твърди, че първата потребност на майката след раждането е да се увери, че бебето ѝ е нормално. Установяването на този факт, успокоява нейните страхове, зарежда я с гордост и удовлетворение. Майката развива своята адаптивност към нуждите на бебето като постепенно го опознава.

Още в средата на миналия век, Уиникът е подържал тезата, че е важно Тя и То да са заедно възможно най-скоро след раждането, защото интимната връзка между тях поставя „основите на личността“ и емоционалното развитие на детето. От тази връзка зависи и „способността му да устоява на фрустрациите и ударите, които рано или късно ще се изпречат на пътя му“.

Майката трябва да опознае своето дете в различните емоционални състояния, които то изживява (когато е спокойно и когато е възбудено), за да бъде адекватна на неговите потребности във всеки момент. Тук е мястото разберем и защо е важно за майката не само да следва инстинктите си, но и да разбира емоционалния свят на детето си, особено в началото.

На този етап бебето се намира в голяма бъркотия от страхове, фантазии и импулси, с които не знае как и не може да се справи успешно без помощта на майката. Например моментите, в които бебето е гладно, Уиникът нарича „ужасните преходи от сън или будно задоволство към всепоглъщащата лакома атака“. Той определя природата на бебето в такива моменти като „деспотична“, а него самото като „вързоп от недоволство: несъмнено нормално човешко същество, но такова, в което бушуват яростни лъвове и тигри“. Според психоаналитика, почти сигурно е, че малкото човече е много уплашено от своите чувства в този момент, и че „ако никой не ви е обяснил това и вие може да се изплашите“.

В случай, че майката познава добре детето си, има възможност да възприеме правилно тази възбуда („като форма на любов“) и да помогне на бебето да се справи с нея „като никой друг“.

• се намира в състояние на „първична майчина загриженост“

През последните месеци на бременността и няколко седмици след раждането, майката също е в особено състояние, което Уиникът нарича „първична майчина загриженост“. В този период майката е много чувствителна, понякога самовглъбена и някак отделена от реалността. По този начин тя изживява своето психично сливане и идентифициране с бебето преди то да се роди и малко след това.

Въпреки че понякога това поведение се приема трудно от околните (бащата, други деца в семейството), то е необходимо, защото ѝ позволява да усеща интуитивно потребностите и емоциите на бебето, така че то да се чувства сигурно и защитено.

• усеща интуитивно нуждите на бебето и напълно се адаптира към него

Докато майката опознава бебето и се намира в състояние на първична майчина загриженост, тя най-добре знае какво да прави с детето си и как да му помогне, защото то наистина е напълно зависимо от нея.

Повечето майки са физически и емоционално изтощени след раждането. Ако това е първото им раждане, нямат представа какво да правят с новороденото, нямат предишен опит. Наоколо е пълно с акушерки, баби и приятелки, които искат да помагат и дават съвети от всякакво естество. Има и други информационни канали (книги, интернет, телевизия и пр.) с изобилие от теории и препоръки. Човек може напълно да се изгуби сред този океан от информация, която действително може да бъде полезна, но по-скоро за физическото обгрижване на новороденото.

Ако майката се осланя изцяло на външни указания, тя не само може да се обърка, но и не поема достатъчно отговорност за детето си, смята Уиникът. И добавя: „...когато майката вярва на собствената си преценка, се справя най-добре“. Именно тази първоначална пълна адаптираност на майката е онова, от което детето се нуждае, за да развие у себе си така наречената „базисна свързаност на егото“, която според Уиникът е основата на формиращата се личност на детето.

• успява да изгради пълноценна връзка с бебето

Опознаването на бебето и адаптирането към неговите нужди се случват благодарение на един важен и естествен фактор – майчината любов. Тя носи енергията, от която се изгражда връзката между майката и детето. Тази връзка помага на бебето да развие своя потенциал и един добре структуриран „аз“, който има всички предпоставки да се превърне в креативна, спонтанна и жизнена личност

Уиникът твърди, че за детето да се храни навреме е толкова важно, колкото е важно и отношението на този, който го храни. То приема за даденост голяма част от обкръжението (аромата и мекотата на дрехите, температурата на водата за къпане и пр.), но „това, което не може да взема за даденост, е удоволствието на майката от обличането и къпането му“. За да го постигне, майката трябва да се освободи от притесненията си, които до голяма степен „зависят от невежеството“.

Факт е, че някои бебета са много неспокойни и много плачат, което е голямо предизвикателство за майките, удовлетворяващ контакт с такова дете е трудно. Колкото повече майката разбира защо е неспокойно бебето, толкова по-уверена и способна ще бъде да го успокои или да устои на „атаките му“ в такива моменти.

Всъщност, за изграждането на стабилна и удовлетворяваща връзка между майката и бебето, е важно тя да му позволява да изразява всичко, което чувства. Любовта не е достатъчна – трябва да има и приемане, дори на тъмната страна и разрушителните импулси, които съществуват у всеки човек.

В старанието си да бъдат перфектни, майките рискуват да станат твърде обсебващи и ограничаващи за своето дете, като не му позволяват да изразява страх, гняв, болка, разочарование. Възможно е майката да се опитва всячески да предотврати тези негативни емоции и да предпази детето си от тях, защото противното създава у нея усещането за личен провал. Но достатъчно добрата майка разбира и е готова да приеме и „сянката“ на своето малко създание като го обича такова, каквото е.

Според мен, това е семенцето, от което се развива приемането и себеобичането на всяко същество и е най-важното условие за изграждането на пълноценна връзка с майката, а оттам и с всички други важни фигури в живота му по-натам.

• създава позитивна среда

Средата, в която майката ражда и отглежда бебето си е от съществено значение за развитието на нейната първична майчина загриженост и способността ѝ да бъде достатъчно добра за детето си. Уиникът нарича това „спомагащо обкръжение“. Тук от значение са не толкова физическите условия на средата (чисто, топло, проветрено, тихо и пр.), а по-скоро спокойствието и комфортът на самата майка. Тя има нужда от лично пространство, от свободата да бъде обърната навътре към себе си и към невидимото интимно пространство между нея и бебето, за да успее напълно да се отдаде и да го „удържи“.

Тук е моментът да споменем и ролята на бащата на този етап. Според Уиникът бащата трябва да накара майката да се почувства сигурна, обичана и защитена. Психоаналитикът отправя към майките следния призив: „Наслаждавайте се да оставите другите да се грижат за света, когато вие създавате нов негов член“.

Подкрепям изцяло този апел. Когато майката има до себе си мъж, който я обича и обгрижва, за нея би било по-лесно да осигури позитивна среда за развитието на бебето и по-късно – да успее да въведе необходимите за него фрустрации. На нея не ѝ се налага да се тревожи за материалните нужди на семейството и/или да бъде социално активна.

Ако майката отглежда детето си сама, рискът да се почувства слаба, безпомощна и неспособна да отговори на нуждите на новороденото нараства. В тези случаи има и друг сценарий – тя би могла твърде силно да се вкопчи в малкото създание, да стане свръхпротективна и да не съумее да го подкрепи в процеса на диференциация на Аз-а (необходимото отделяне от нея).

В третата част на текста ще научите как достатъчно добрата майка помага на детето си да се справя с трудностите в невинаги доброжелателния свят. Няколко лични истории подкрепят и илюстрират тезите.