Доналд Уиникът и „достатъчно добрата майка“ – първа част
Теорията на Доналд Уиникът е на близо 100 години, но е напълно актуална и днес
В утробата бебето получава всичко, от което се нуждае – на мига. След като се роди, то все още се възприема като едно цяло с майка си и продължава да се чувства всемогъщо, сякаш контролира и създава всичко, което получава. Именно върху това първоначално усещане за абсолютен контрол над всичко стъпва изграждането на вярата в себе си и в своите способности.
Постепенно малкият човек започва да разграничава външната реалност от своите вътрешни фантазии и представи. Така започва същинското отделяне от майката, която вече се възприема като външен обект. Деликатната подкрепа на майката в този процес е от ключово значение за формиращата се личност.
В началото мама има за задача да опознае своето бебе, да усеща инстинктивно от какво то се нуждае и да задоволява с пълна отдаденост неговите потребности. С времето тя внимателно въвежда в живота му отказа и фрустрациите, с които то трябва да се научи да се справя. Достатъчно добрата майка съумява да удържи нуждите на своето дете, като му помага постепенно да придобие усещането за свобода, увереност в собствените сили и пълноценен контакт с реалността.
Доналд Уиникът е син на състоятелно и привидно щастливо семейство. Той обаче се е усещал потискан от майка си (склонноа към депресия), от властните си две сестри и от бавачката. По думите му ранното му детството е опит да „осигури живота си“, като поддържа майка си жива.
Уиникът описва себе си като тревожен юноша, който реагира срещу собствената си самоограничителна „доброта“, придобита в опитите да успокои тъмните майчини настроения. И очевидно точно тези семена на самоосъзнаване са основата на интересите му към работа с проблемни млади хора, основата на успеха му като психоаналитик и педиатър десетилетия по-късно.
Първата световна война прекъсва медицинското му образование, но стажантството му го среща с пострадали от войната деца във временна болница в Кембридж. Физическите и душевните им страдания са били неговото ежедневие – а как да лекуваш едното без да обръщаш внимание на другото. Три години след дипломирането си, през 1923 г., започва работа в детската болница Падингтън гриин в Лондон, където работи отначало като педиатър, а по-късно и като детски психолог – цели 40 години. (Обучението му като психоаналитик започва през 1927 г.)
Уиникът е оставил трайна следа в развитието на психоанализата – не само в британската, но и в световната. Основна тема в работата му е идеята за играта. Това го отделя радикално от ортодоксалната школа по онова време, чийто схващания били, че психоанализата помага главно като кара пациентите да осъзнаят своите несъзнателни вярвания и желания.
Уиникът смята, че играта е ключът към емоционалното и психично здраве на човек – не само детската игра, но и „играта“ на възрастните, които играят като правят изкуство, спортуват, увличат се по различни хобита, шегуват се или водят разговор на значима тема.
Още в началото на миналия век английският педиатър и психоаналитик Доналд Уиникът въвежда термина „достатъчно добра майка“, за да опише процесите на най-ранна грижа за детето. В своята клинична работа като педиатър и психоаналитик Уиникът изследва развитието на детската личност (емоционално развитие, възприятия, самоусещане, отношения с другите и пр.). Наблюденията на Уиникът показват, че детето има нужда да осъзнае, че майката не е нито добра, нито лоша, нито е продукт на илюзия, а е отделна и независима личност.
Според Уиникът, достатъчно добрата майка успява да създаде „спомагащо обкръжение“, което е достатъчно стабилно, за да задоволи всички физически и психически нужди на детето. Това е задължително условие за изграждането на креативен и добре структуриран Аз на детето. В своите публикации по темата Уиникът използва понятието достатъчно добра майка (good enough mother) като синоним на отдадена майка или обикновена отдадена майка (ordinary devoted mother).
Психоаналитикът твърди, че всяка майка може да бъде такава, незвисимо колко е интелигентна и образована, защото този тип първична майчина грижа е заложен в инстинктите на жената.
За да разберем по-ясно тази концепция, нека я разгледаме спрямо стадия на развитие, в който детето се намира след раждането си и по-късно.
През първите 6 месеца бебето се намира в период на първично емоционално развитие, в който то:
няма структурирано его
Психичните структури на бебето все още не са развити – импулсите на несъзнаваното доминират над Аз-а, който тепърва ще се развива. Чувствата (любов/омраза), нуждите и фантазиите на бебето се сливат и преплитат не само вътре в него, но и с външния свят – то все още не възприема тези процеси и явления като свои собствени (вътрешни) и отделни от реалността, която съществува извън него.
все още се чувства напълно слято с майка си
Тя и То не са отделни обекти, а едно цяло; възприема майка си като цялото обкръжение – за него тя е всичко – и вътре, и вън. Чрез контактът с майка си бебето общува с външния свят. На този етап то се намира в състояние на пълна зависимост от майката.
има усещането, че напълно контролира всичко около себе си
Така, както е съществувало в утробата, бебето продължава да съществува и извън нея – то живее с усещането, че всяка негова потребност се удовлетворява автоматично, непосредствено след нейната поява. Както казва Уиникът, новороденото „очаква да открива гърдата винаги когато я иска, и тя да изчезва тогава, когато не е желана“.
Във втората част на текста става дума за стадиите и особеностите на периодите, през които преминава майката, както и за задачите, които тя има да изпълнява.
Още от Лора Величкова