Меню

Борбата за авторитет

Борбата за авторитет

Възпитанието – най-голямото изпитание, пред което се изправя всеки родител. Да покажеш на детето какво трябва да прави, да не позволиш да върши неща, които не трябва. Да го похвалиш в единия случай и да го санкционираш в другия. Толкова ли е просто – не разбира се, защо иначе ще пишем тук.

Защо детето ни „отсвирва”, когато го викаме, така че накрая запенени и бесни хващаме малкия ангел и го „възпитаваме” от позиция на силата. Всеки е ставал свидетел на такива гледки и броят на родителите, затънали в омагьосания кръг на крясъците, че и на шамарите далеч не е малък.

Защо хора, които обичат детето си, не могат да стигнат до него. Четем, че не бива да унижаваме децата си, трябва да говорим с тях, да обясняваме решенията си и в никакъв случай да не правим обратното на това, което изискваме. Безспорно това е така. Защо обаче, след всичкото уважение, което сме засвидетелствали на детето си, то пак си прави оглушки, а ние пак стигаме до викове.

Моят личен отговор на този въпрос е:

липсата на авторитет

Родителят не е съумял да изгради тази позиция пред децата си, която да определи адекватната реакция на малките, когато изисква нещо от тях – тяхното внимание например. Ключът към изграждането на авторитет е последователността.

В огромната си част родителите изпращат крайно непоследователни сигнали към своите деца, а след това на свой ред изискват последователност и постоянство. Ще рече – вие трябва да реагирате всеки път, когато вашето отроче прави нещо, което не одобрявате. Ще си кажете, че това е повече от ясно. Уверявам ви, че грешите. Огледайте се около вас и по детските площадки. Става дума понякога за съвсем дребни неща, които сте поискали от детето си да не/прави – да не пуска силно музиката например. То не ви послушва, но пък започва толкова сладко да танцува. След като се наиграва вие сами отивате и спирате музиката. Ето как малкият се е наложил. Следващият път, когато поискате да не си играе с уредбата, детето ви няма никаква причина да ви послуша. Помолвате го да затвори вратата, а то изчезва в другата стая без да се замисли – ставате и затваряте врата и т.н.

Всичко е наглед дребно и безобидно. И така до момента, когато ви идва в повече и се разкрещявате, може би дори наказвате, да не говорим пък за шамарите. Какво е разбрало детето от вас – обикновено номерът минава, от време на време ни се поскарват, но после нещата продължават по същия начин.

Говорила съм си с майки, абсолютно изтощени от този ритъм, на които съм давала този прост съвет:

реагирай абсолютно всеки път

Не оставяй детето, докато не затвори вратата или не намали музиката, а ако не го направи, го санкционирай – не говоря за бой или за викове, просто му покажи колко е неприятно да не го чуват, а ако случаят налага нека има и наказание.

Разбира се, тук говорим за случаите, в които правилата и изискванията, които поставяме са резонни и адекватни на ситуацията (в слушането на музика няма лошо по принцип). Въпросът е да се реагира на поведението на детето.

Отговорът, който съм получавала много пъти, е: не мога постоянно да се карам. Истината обаче е, че са необходими по-малко от 2-3 дни, за да разбере детето, че номерът не минава, и че ще бъде много по-лесно ако ви слуша. След това за всички става по-леко и спокойно, тъй като крясъците намаляват.

Още по темата

Публикации

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Доброволно изтегляне на дигитален видео монитор Philips Avent (SCD620) 

Като предпазна мярка Philips доброволно изтегля и обезщетява притежателите на този модел. Прочети повече...

Харесай ни във Facebook