„Естественото“ покрива всички аспекти на родителството – от раждането през храненето и здравето до възпитанието на децата. Терминът е много широк, но в най-общи линии отразява възгледите на много родители, които се опитват да следват инстинктите си и да са максимално близо до природата в отглеждането на децата си.

Да бъдеш родител е най-естественото нещо на света – то ни е заложено от природата и се случва на инстинктивно ниво, независимо от познанията ни. В същото време, много хора ще ви кажат, че да бъдеш родител е най-трудното и отговорно нещо на света. Човекът е „социално животно“ и е продукт не само на инстинктите си, заложени от природата, но и на обществото и културата, в които живее.  И много често неговата „природа“ е в конфликт с „културата“. Този конфликт рефлектира и върху философията, върху която основаваме родителския си подход.

Като реакция срещу прекалено строгите правила, наложени от цивилизацията, като опит да се дистанцират от консуматорското общество и да се върнат назад към природата и нейната мъдрост, към собствените си инстинкти, много родители избират философията на „естественото родителство“. Терминът е много широк, но в най-общи линии отразява възгледите на много родители,  които се опитват да следват инстинктите си и да са максимално близо до природата в отглеждането на децата си. „Естественото“ покрива всички аспекти на родителството – от раждането през храненето и здравето до възпитанието на децата.

Раждане

• Естественото родителство се обявява в подкрепа на естественото раждане (вместо популярното напоследък секцио), освен в случаите, когато има медицински показания за оперативна намеса; 
• нерядко застъпва раждането у дома, в присъствието на акушерка и дула (в най-крайната си форма дори неасистираното домашно раждане).

Хранене

• при храненето на детето се насърчава кърменето на поискване (а не под режим) от момента на раждането;
• захранване не по-рано от 6-я месец (като немалко родители въвеждат педагогическото захранване – малки хапки от храната на семейството);
• продължителното кърмене (поне до 2-3-годишна възраст на детето, или до естественото му отбиване);
• при по-големи деца се насърчава здравословното хранене, като за някои родители това непременно минава през избора на домашно приготвени храни и био продукти.

Приучаване към гърне

По другата ключова тема – приучаването към гърне – също се забелязва връщане назад към природата, като много родители се отказват от еднократните пелени (сериозен замърсител на околната среда) и предпочитат пелени за многократна употреба, а много от тях прегръщат идеята за естествена бебешка хигиена (ЕБХ), при която майката следи сигналите на детето и „улавя“ моментите, когато му се ходи до тоалетна (в контраст с  подхода за приучаване към ходене „по нужда“ при даден от родителя сигнал).

Спане в едно легло с бебето

Повечето „естествени“ родители държат на близкия физически контакт с децата си и възможността винаги да откликват на нуждите им (в контраст на теориите, според които бебето трябва да се оставя самичко в креватчето си през нощта и в кошарата през деня и да се оставя да плаче, за да не се учи да „манипулира“ родителите си). Такива родители често избират да спят заедно с бебетата си през нощта, за да могат по-пълноценно да откликват на нуждите им, особено в периода на кърменето; а през деня носят бебето на ръце или в слинг.

Ваксиниране

Ваксинирането също е обект на внимание: много родители забавят във времето ваксините на децата си или ваксинират избирателно, тъй като са убедени, че кърменето и здравословният начин на живот осигуряват по-добър естествен имунитет на децата им в ранните години; а малка част дори напълно отказват да ваксинират децата си, като прибягват до алтернативни методи на защита (например хомеопатия).

Общуване и възпитание

Не на последно място, възпитанието на детето минава през убеждението, че в ранните си години детето има нужда от силна емоционална връзка със своите родители, от насърчавано разгръщане на собствената му личност, интереси и таланти. Методи като награди и наказания се избягват и се търсят позитивни подходи за общуване и възпитание. Виж Модели на родителско поведение.

За много родители „естественото родителство“ променя цялостния им начин на живот, като стимулира по-дългото оставане у дома и търсенето на алтернативни методи на отглеждане и обучение на децата (например в родителски кооперативи, а в някои случаи – домашно обучение). 

Въпрос на личен избор е кои от тези аспекти семейството ще приеме и доколко плътно ще ги следва.  Факт е обаче, че по-умерените от тези възгледи стават все по-популярни у нас, а в развитите западни страни те отдавна са се утвърдили като основен начин на грижа за децата и се препоръчват от професионалистите – акушери, педиатри, психолози и т.н.

Голяма заслуга за този процес има американският педиатър д-р Сиърс, който популяризира термина „Привързано родителство“. Макар и базирано на сходни идеи, „естественото родителство“, е движение, създадено от самите родители, за които това се оказва най-естественият начин да родят, отгледат и възпитат децата си.