Откъси от книгата  „Моето дете яде само боклуци” с автори Несия Ланиадо и Джанфилипо Пиетра...

Нашето задължение като родители е да подарим на  децата си тела, които отразяват светлината на тяхната душа. Ето какво трябва да правим, година по година, за да им представим този дар.

От 0 до 1 година

При кърмачето механизмът на глада е перфектно програмиран. Коремчето му е швейцарски часовник, който го информира с несравнима точност кога е моментът да плаче и да даде сигнал на майка си, че е гладно. Няма никаква вероятност да умре от глад, защото е забравило да се храни. Неговият вътрешен будилник звъни в точния момент и предупреждава, че е време за хранене. Може да регулира и количеството, особено ако е кърмено. През първия месец неговият график изглежда доста екстравагантен и майката трябва да приспособи с него ритмите на собствения си сън. Но ако следва бебето, скоро часовете за неговото хранене ще станат точни като на стар пенсионер. Единствената тайна е да се следват неговите ритми без да му се налагат други - за удобство или от страх, че това, което яде, не е достатъчно. „Методичността на паузите между храненията е съществена, така  новороденото постепенно усвоява времето”, наблюдава големият американски педиатър Бери Т. Бразелтън, „Но тя трябва да е завоевание на детето, а не да е принуда, наложна от родителите.”

Какво да направим на практика, за да не се намесваме в ритмите на детето?

1. Да не даваме мляко всеки път, когато плаче

Ако детето плаче, когато е гладно, не значи, че е вярно и обратното: не винаги бебето плаче от глад. Може да му е топло, да е мокро или да го боли коремчето. Как да се ориентираме? Модерните специалисти по грижа за децата съветват да се оставят поне 2 часа между храненията на детето: това време е необходимо, за да може малкото да смели храната и да се научи да разпознава признаците на глада.

1. Никога не го събуждайте, защото „трябва” да яде

Да се опитаме да си представим как бихме реагирали, ако някой ни събуди в неделя в 7 часа сутринта, за да ни информира, че е дошло времето, в което обикновено закусваме. В най-добрият случай, ще се обърнем на другата страна, грухтейки някоя обида. Най-вероятно ще грабнем първия предмет, който ни попадне и ще го захвърлим към натрапника. Ако имаше тази възможност, нашето малко щеше да реагира по същия начин. Обикновено ако детето ни спи,  добро правило е да не го събуждаме. Можем да забавим храненето с половин час или да го пропуснем. Както ние понякога не сме гладни, така и новороденото има право от време на време да пропусне храненето.

1. Ако забележим, че е гладно, да го нахраним по-рано

Това правило не е в противоречие с предишното. Ако забележим, че детето е гладно по-рано от предвиденото, не трябва да чакаме с часовник в ръка да дойде официалното време за хранене. Определена гъвкавост е приемлива, стига да са минали поне 2 часа от предишното хранене - минималното време за смилане на храната. Ако го оставим да плаче до определеното време за хранене, то ще се изнерви и след това няма да се нахрани спокойно. Случва се и на нас да не успеем да смелим храната, когато сервитьорът ни е накарал да чакаме поръчката си един час. Като отговорим на молбата на детето, го уверяваме във факта, че при всеки случай ще сме наблизо, за да задоволим неговите нужди.

1. Да се опитаме да следваме неговите ритми

Сред новородените, както и сред възрастните, има лакомници и злояди.

Имам две момчета. Първият свършваше биберона за няколко минути и смучеше с всичка сила. Другият почти заспиваше по средата на храненето. Смучеше биберона бавно, като сомелиер, който бавно отпива глътка по време на размишление.

Марина, майка на две деца

Не можем да направим нищо, за да променим тяхното поведение. Да наблюдаваме как се хранят ни дава възможност да разберем техния характер и да оценим тяхната уникалност.

Захранването

Педиатрите поставят началото на захранването единодушно в шестия месец. Но не трябва да се бърза. По-добре да подходим постепенно, без да се надпреварваме с времето. По-рано или по-късно, детето ще се научи да яде само, ще се запознае с чинията, чашата и приборите.

Да си подарим малко време и на нас, майките. Имаме нужда да намалим малко напрежението. Защото сме раздвоени между страха да прекъснем вълшебната близост, която сме си изградили през месеците на кърменето, и желанието ни детето по-бързо да се научи да се храни самостоятелно.  След като веднъж започне захранването, важно е да спазваме някои правила. Да видим за какво става въпрос. 

1. Да не представяме повече от една нова храна наведнъж

Със захранването детето започва едно вълнуващо откривателско пътешествие: нови вкусове, нови цветове, аромати и звуци. Хруптенето на коричката на хляба, на листата на марулята ... Да не го плашим с лавина от новости. Захранването е дълъг и постепенен процес, който трябва да трае поне до навършването на първата година от живота. Да предлагаме на детето по една нова храна наведнъж. Така ще му позволим да се запознае с новата храна, а на нас – да открием кои са неговите предпочитания.

1. Да го оставим да се храни както иска

По време на хранене детето има нужда от спокойствие. Заето е с едно откритие, което за него е жизнено важно. Ако непрекъснато му почистваме ръчичките, подсушаваме петната по лицето и сменяме позицията му, за да намалим окапванията, храненето ще се превърне в тормоз. Да му сложим голям лигавник и листа от вестник под столчето и да го оставим на мира.

От 1 до 2 години

След като вече е захранено, детето започва да показва своите вкусове, симпатии и лични непоносимости. Можем да очакваме внезапни промени в неговите предпочитания и апетит. Понякога, след като е докоснало всички неща, в крайна сметка не яде абсолютно нищо. Да не забравяме очевидната истина: „Който не яде, или се е нахранил, или ще се храни”.

Ако започнем да водим битка, за да накараме детето да глътне храната, ще превърнем един момент на удоволствие в източник на напрежение. „Ще сбъркаме, ако се налагаме и го караме да яде против волята си каквото и да било”, предупреждава Марчело Бернарди, „Ще поставите началото на истинска драма, която може да продължи с години.”

1. Да го оставим да си играе с храната

„Между 12 и 18 месеца храната е главно материал за игра”, забелязва Катерина Спичи, 36 години, учителка в детска ясла в Рим. „В яслата, в която работя, слагаме малко храна в чинията пред детето, за да може да я подуши, докосне, размаже ... Тоест, да прави всичко, каквото иска, докато учителката го храни от друг съд. Не го караме да се храни с нашите темпове. Не му подаваме лъжичката, чакаме то да си отвори устата. Не използваме трикове, за да му набутаме залъка в устата. Никога не го караме насила да опитва и когато не иска повече, не настояваме.”

Професионално изкривяване, безразличие или просто здрав разум? Да направим една проба, за да разберем. Ако храненето минава без конфликти и с удоволствие и за нас, и за детето, тази учителка има право. Ако не функционира, трябва да се върнем към увещаванията  и емоционалното изнудване.

1. Да му позволим да седне на масата с нас

Храненето на детето отделно от семейството позволява на родителите да се нахранят спокойно. Но по този начин се губи ценна възможност всички да бъдат заедно. Особено ако детето е злоядо, храненето на общата пълна трапеза може да предизвика апетита му. Единственото ограничение е, че цялото семейство трябва да избере храни, които са подходящи и за детето. Ще има обратен ефект, ако го поканим на масата и после му забраняваме да опитва нещата, които намери там: това ще доведе до серия от капризи и претенции, за да получи забранената храна.

Адаптирането на менюто ни за детето има и предимства: може да бъде повод да преразгледаме нашите хранителни навици, да ги опростим и да ги направим по-натурални с въвеждането на по-здравословни храни. Това е решение, което ще ни улесни да наблюдаваме хранителните навици на децата си и когато станат по-големи.

От 2 до 5 години

Ако до този момент нещата са вървели гладко и времето за хранене не се е превърнало в трагедия с викове, ревове, заплахи и обиди,  дошъл е моментът да започнем да настояваме за някои основни правила за добро възпитание.

Най-добрият начин да ги предадем е личният пример. Да дадем на детето вилица и нож, все едно са оръжията на крал Артур или вълшебната пръчица на магьосника Мерлин. Приборите трябва да се появят като привилегия, като начин да бъдеш допуснат на масата на големите, а не като инструменти за мъчение, които само събуждат непрекъснатите упреци и наблюдение от страна на родителите.

1. Да го включим в подготвянето на масата

Да му предадем празничното значение на храненето, ритуала на неговото приготвяне, радостта да сме всички заедно. Детето ще се чувства гордо да прави това, което правят големите. Ще бъде по-лесно и няма да са необходими наставления и заплахи, за да му предадем правилата, които му позволяват да се радва на компанията на родителите си и на техните приятели. Или дори да придружи родителите си в ресторанта.

1. Да избягваме игрите по време на хранене

Таткото, който превръща супената лъжица в летяща чиния; бабата, която разказва приказката за вълка и когато детето отвори уста, му бута потайно в устата парченце шунка; майката, която за да го успокои го взима в ръце и брои на пръсти всичките братчета на джуджетата, за да стигне до последното, което било излапано на един залък от вълка ... 

Това са трикове, които разкриват притеснението на семейството от отказа на детето да яде. И то очевидно се чувства задължено да задоволи очакванията. Когато стигне до последното джудже, детето обаче стиска устни или изплюва залъка! На масата вниманието, посветено на храната, не трябва да се концентрира върху това колко и как яде детето. Трябва да го отделим за опитване, оценяване и хвалене на храната: по този начин ще предадем на нашия малък гастроном интерес и ентусиазъм.     

1. Да приемем, че понякога може да не е гладно

„Основата на добрата връзка между родителите, детето и храната е доверието”, твърди диетоложката Аугуста Албертини, „Да умееш да слушаш детето означава да уважаваш механизмите на неговия апетит, неговите „да”, но може би най-вече неговите „не”.” Не е уважително към детето да решите предварително колко апетит трябва да има, така както не можете да решите априори колко време ще спи.

Това не означава, че не се интересувате от него. Важно е да се запитате защо няма апетит, ако тази негова липса на желание се отразява също и на друго негово поведение. Когато проблемът съществува за няколко дни е важно да проверите дали липсата на апетит не е знак за възникващо заболяване. Ако детето реши да прескочи едно хранене, но е в добро настроение и е пълно с енергия, няма за какво да се притеснявате. Дори е знак за това, че неговият организъм може сам да се контролира според своите нужди.