Формулиране на крайната цел на родителството

Благоденствието, благосъстоянието, процъфтяването са официално използвани понятия за цел, отнасяща се до всяко човешко същество. Поради ключовата роля на родителите в отглеждането на детето и насърчването на неговото ранно детско развитие, може да определим благоденствието на детето и като крайна цел на самото родителство. Тази статия разглежда въпроса какво означава благоденствие или процъфтяване през призмата на родителството.

Историческото възникване и различните аспекти на благосъстоянието, щастието, процъфтяването са обект на изследване в научната публикация „Научните конструкти на благосъстоянието“[1]. В нея се обръща внимание на различните аспекти, през които се разглежда благосъстоянието: според нивото на анализа – индивидуален, групов, организационен, обществен; според областта – физическа, ментална, социална; споредтова дали се дефинира субективно или обективно; според това дали изисква наличието на позитивни атрибути или означава предимно отсъствието на негативни – като например симптоми на заболяване. Обсъжда се въпросът дали благосъстоянието не е мултифункционално и как точно то се отличава от здравето. Посочени са философските, икономическите  и психологическите гледни точки. Разгледани са интервенции на позитивната психология. Понятието Процъфтяване (flourishing) е разгледано като компонент на емоционално благосъстояние и позитивно функциониране: „високи нива на благополучие “„ За да има процъфтяване в живота, хората трябва да проявяват високо ниво (високо = горно тертилно) по една от двете мерки за емоционално благополучие и високи нива на шест от 11-те скали на положително функциониране“.

Различни изследвания[2] доказват връзката между благосъстоянието на родителите и това на децата и с това подкрепят нуждата от фокус и върху родителите. В научната статия „Psychological Well-Being Revisited: Advances in the Science and Practice of Eudaimonia“ е направен преглед и са изведени ключовите измерения на психологическото благосъстояние, доказана е връзката им със семейните практики и е дадена дефиниция на всяка от тях.

Научната публикация разглежда формулирания от Райф[3] през 1989 г нов модел на психологическото благополучие, основаващ се на психическото и физическото здраве и на интервенциите за постигането му и измерването му. Той отговаря на еудамоничния философски подход и контрастира на хедоничния подход до този момент (стремежът са изпитаме максимално удоволствие и минимално болка) – по-дълбоките философски корени на новия модел на благополучие пребивават в определението на Аристотел за най-висшето човешко благо – еудамония, според което най-високото от всички човешки блага не е щастието, чувството за добро или удовлетворяването на апетитите, а дейности на душата, свързани с добродетелите за постигане на най-доброто вътре в нас: първо, да опознаеш себе си и второ, да станеш това, което си. Последното изисква различаване на уникалните ни таланти и след това работата за реализирането им. Това ново разбиране изисква израстването на ново поколение родители, способни да култивират такива добродетели първо в себе си и да ги приложат като родителска практика.

Поставените от Платон въпроси „Какво е добродетел и как може да бъде развита“ и „Как да живеем така, че да храним душата си“ намират отговор в думите на Томас Ман, че „всички сме били гениални като деца“, имайки предвид значението на „гений“ на придружаващ дух, присъстващ от раждането, вродената способност или склонност (лат).

Целите и задачите на родителството следва да включват създаване на най-добрите условия за излизане на добрия дух от бутилката. Нов модел, който адресира идеите на Платон, споменати по-горе, e т.нар. модел на осъзнатост в родителството – mindful parenting. Той е основан и разширява концепциите и практиките на mindfulness, определени от американския професор Джон Кабат-Зин като „да присъстваш и целенасочено да обръщаш внимание на всичко в настоящия момент, без да си настроен критично към него.“ Прилага се в работата с родители от бременността до тийнейджърството. Практиките на осъзнатост са подкрепени от многобройни научни доказателства от последните 20 години.  „Осъзнатостта в родителството предлага ново разбиране на здравословните взаимоотношения между родители и деца и предлага семейно-ориентирани превантивни стратегии. Моделите за осъзнато родителство целят подобряване на качеството на взаимоотношенията родители и деца чрез насърчаване на способността на родителите да осъзнават настоящия момент на тяхното родителство, което включва слушане с пълно внимание, емоционална осъзнатост и непредубедено приемане на техните родителски взаимодействия, както и практикуване на саморегулация и състрадание към децата. Осъзнатостта в родителството не е просто нов набор от умения; това е нова епистемологична ориентация. „Вярваме, че родителите, които възприемат майндфулнес ориентация за своето родителство и редовно се ангажират с такива практики, ще претърпят фундаментална промяна в способността и желанието си да присъстват истински с постоянно растящия и променящ се характер на детето си и връзката им с него. По този начин родителите могат да бъдат освободени от егоистичните, привични и хедонични мотиви, които могат да ги заблудят в родителските практики и да култивират родителска перспектива, която включва далечен поглед върху трайния характер на връзката като използват на мъдрост при избора на подходящи родителски отговори в момента.“ [4]  "Осъзнатото родителско поведение е свързано с намерението да присъстват в дадения момент. Това присъствие може да приеме много форми: например може да изглежда като да обърнете внимание на детето си, да забележите собствените си чувства, когато сте в конфликт с него, да направите пауза преди да реагирате и да слушате гледните точки на вашето дете, дори ако те се различават от вашите… Научните изследвания показват, че mindfulness може да бъде полезен инструмент за родителите, които искат да помагат на децата си при решаването на конфликти по спокоен, мил и уважителен начин. Например едно проучване от Университета във Върмонт[5] установява, че родителите, които съобщават за по-съзнателно родителство, участват в по-положително и по-малко отрицателно родителско поведение, което след това е свързано с по-положително поведение при децата им, включително по-малко тревожност, депресия и реактивност. Друго проучване от университета Джордж Мейсън[6] показва, че родителите, които се занимават със съзнателно родителско поведение, демонстрират по-малко негативна емоция и повече споделят положителна емоция в разговори с децата си; от своя страна споделянето на повече положителни емоции се свързва с намалената употреба на наркотици при децата.“[7] Посланик на mindfulness в родителството е и д-р Шефали Тсабари , автор на книги, лекции и практики, посветени на осъзнатостта в родителството.

Може да направим заключението, че родителите и емоционалната среда, в която израства детето, са не по-малко важни от социално-икономическите фактори. Родителите имат ключово значение за постигането на състоянието на щастие и благоденствие за техните деца, а от там - за благоденствието на цялото общество. 

В основата на правилното и позитивно детско развитие стои добрата подготовка на родителите. Тя ги прави по-уверени и осигурява правилните грижи и стимули за детето.