Вируси, теломери и микробиом: Как да програмираме в децата по-голяма устойчивост срещу заплахите за здравето?

В пандемията COVID-19 най-застрашени са възрастните и хората с компрометиран имунитет. Как да направим така, че децата ни да бъдат по-устойчиви на заплахите за нашето здраве до дълбока старост? Две модерни науки – за микробиома и за теломерите дават отговор на този въпрос и обясняват ключовата роля на родителите. Във времето на най-пандемичната в близката ни история вълна от зараза, време е да погледнем и напред. Предизвикателствата към човешкото здраве и благоденствие са постоянни. Ние и нашите деца можем да бъдем по-подготвени за тях. И нека подготовката започне…сега!

Детството е периодът, в който най-успешно можем да заложим капаните срещу бъдещи заплахи за здравето. Формулата е проста и тя е “Пълноценна грижа за децата". Ако обаче самите ние нямаме мотивация да се грижим пълноценно за себе си, как ще го направим за децата си? Грижата за нашето здраве е и грижа за тяхното здраве. Началото на бъдещото поколение от свръх човеци започва от онези родители, които в рамките на техните възможности успяват да се грижат пълноценно както за децата, така и за себе си. Трудно е, но дори и малките крачки в тази посока си заслужават. Две сравнително нови науки – за теломерите и за микробиома – дават безспорни доказателства за ползите от здравословния начин на живот и пълноценната грижа за децата. Как управляваме нашите клетки и съвкупността от микроорганизми в нас чрез начина ни на живот, поведението и навиците ни? Как клетките ни остаряват и умират? Каква е ролята на бактериите в нашето тяло? И защо родителите и начина на живот са толкова важни при програмирането на бъдещото здраве? Мотивиращи отговори на тези въпроси се надявам да намерите тук.

Теломерите в клетките

В ежедневните битки за здравето, случващи се в невидимия свят на нашето тяло, главна роля имат клетките ни. Когато те са здрави, ние също сме здрави и много по-устойчиви на болестите. Оказва се, че пазители на здравето на клетките са теломерите. Ето и обяснението: Всяка клетка носи в ядрото си нашите гени. Те са представени в 23 двойки хромозоми. Периодично клетката се дели и така се раждат новите клетки и материята ни се обновява. Хромозомите ни придобиват формата Х и предават гените ни в новата клетка. Теломерите образуват предпазна капачка в краищата на хромозомите, която запазва целостта на генетичния материал. С всяко следващо делене на клетката обаче, те се скъсяват. Подобно на края на връзката на обувка, при тяхното пълно износване хромозомата вече не е защитена и генетичният материал в нея се разбридва, а клетката умира или става сенилна – не функционира правилно. С времето това се случва с все повече клетки и води до все повече периоди, в които не се радваме на пълноценно здраве. Кога ще настъпи този период зависи от скоростта на скъсяване на нашите теломери, но и от дължината им към момента на раждане и в детството, която е различна за всеки.

Гените и начинът на живот на родителите ни са били определящи за дължината на теломерите им, които сме наследили. Тя обаче се предава и директно чрез нашата първа клетка – яйцеклетката. В последващото я делене тази дължина се предава на всяка следваща наша клетка. 

По време на вътреутробния живот, теломерите на плода се скъсяват, когато бременната изпитва силен стрес (тревожност, депресия), от тютюнопушенето и от начина й на хранене. По-висок индекс на телесна маса, поднормени нива на фолиева киселина и на витамин Д, наличие на гестационен диабет през бременността са свързани с по-къси теломери на бебето. [1]

След раждането, дължината на теломерите на детето се променя според качеството на родителската грижа, отношението към него и атмосферата у дома. Така например, децата, които приемат кърма в първите шест седмици от живота си имат по-дълги теломери, а твърдата храна в този период ги скъсява. [2]Топлото и отзивчиво отношение към децата влияе положително върху дължината на теломерите, дори при деца, които са изпитали стресиращи събития в ранното си детство.[3] В атмосфера на конфликти у дома обаче, децата изпитват отрицателни емоции и теломерите им са къси. [4] Значение има дори дали родителите се отнасят един към друг с любов или с агресия. За дължината на теломерите значение има също темперамента и някои нарушения в развитието. Децата, които не изразяват чувствата си [5], тези, които проявяват невъздържана емоционална реакция или имат поведенчески нарушения като синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, са с по-къси теломери. [6]Децата с по-чувствителен темперамент (т.нар. темперамент Орхидея) пък се описват като особено зависими от позитивните родителски практики – при наличието им тези деца боледуват по-рядко от настинка и грип, показват по-малко симптоми на депресия и тревожност и по-рядко проявяват автоагресия. [7]  

Все по-нови изследвания за теломерите доказват, че хората, които се хранят здравословно, имат добра физическа активност, добър сън, по-малко се ядосват и по-успешно се справят със стреса, са с по-дълги теломери. Както и че съветите към родителите за пълноценна грижа са много важни за бъдещето на човечеството. Познаването на теломерите ни мотивира не само да удължим годините, в които с радваме на пълноценно здраве, но и да вградим това в гените на децата си. Тепърва предстои теломерите да се превърнат в биомаркер в клиничната практика. 

1. Храни и напитки, свързани с по-дълги теломери: фибри, зеленчуци, ядки, бобови, водорасли, плодове, омега-3 мастни киселини (сьомга, арктическа пъстърва, скумрия, риба тон или сардина), антиоксиданти от храната (плодове, зеленчуци, бобови, ядки, семена, пълнозърнести продукти, зелен чай, кафе).
2. Витамини, свързани с по-дълги теломери: Вит. D, витамин B (фолиева киселина), C и Е.

Важна роля за развитието на науката за теломерите има д-р Елизабет Блекбърн, която заедно с двама свои колеги, през 2009 година получи Нобеловата награда за физиология и медицина за откритието на теломерите, които служат като щитове за хромозомите и за теломеразата – ензимът, който поддържа теломерите. Чрез теломерите, потвърждение получават основните принципи на здравословния начин на живот и значението на ранното детство за бъдещото благосъстояние. Изясняват се механизмите, които карат теломерите да се износват или удължават, така че те да бъдат използвани за решение и превенция на редица заболявания. Откритието, че ключови фактори за скъсяването на теломерите са възпалението, инсулиновата резистентност и оксидативният стрес, както и че теломерите могат не само да се скъсяват, но и да се удължават, може да преосмисли начина ни на живот и бъдещето на медицината.

Патогенните вируси и бактерии

За болестотворните микроби, най-често вируси и бактерии, клетките, от които са изтъкани нашите органи са мишена, която те директно убиват или обезвреждат, за да могат да се размножат в нас. Присъствето им предизвква други наши клетки, предимно имунни, да се активират срещу тяхното нашествие. И колкото по-слаби са клетките в засегнатия орган, толкова по-лесно стават жертва на нападателя. Колкото по-слаби са имунните ни клетки, толкова по-неуспешно ни защитават. Известно е, че с възрастта клетките ни стават все по-слаби, просто защото остаряват. Известно е, че остаряването се дължи на скъсяването на теломерите. Известно е също, че теломерите могат да нарастват. Съответно, всеки наш орган може да бъде по-устойчив или по-уязвим на чужди нашественици, според здравето на клетките, от които е съставен, или по-точно, според степента на износване на теломерите в клетъчните хромозоми.

В книгата си „Ефектът на теломерите“ авторките д-р Блекбърн и д-р Епъл обръщат специално внимание на връзката между по-късите теломери и слабия имунитет. Те цитират изследвания, в които хора с по-къси теломери в имунните клетки, включително млади хора, се разболяват по-бързо и проявяват значително по-изострени симптоми. Излагането на хормона на среса, кортизол, допринася за късите теломери, включително в имунните клетки. Късите теломери на имунните клетки се оказват и причина тези клетки да станат сенилни, т.е да „грохнат“. Те започват да нападат всичко по пътя им, включтелно и нашите собствени клетки. Това е базовото обяснение на хроничните възпалeния и автоимунните заболявания, от които страдат хората с компрометиран имунитет, поставени сега и в рисковата група на COVID-19. Причина за чувствителност на рискови групи към новия вирус е и повишена експресия на рецептори за вируса в резултат от прием на медикаменти и на тютюнопушене. В списъка на рисковите хора са тези с диабет, сърдечно-съдови болести, астма, много от тях придобити вследствие на съчетаване на унаследени гени с начин на живот. Добрата новина е, че ние можем да контролираме това като подобрим физическата си активност, начина на хранене и като контролираме стреса. Внимание в това отношение заслужават и посочените в книгата практики за осъзнатост на ума, йога, медитация и ци гун. А още по-добрата е, че можем да отгледаме децата си така, че да имат възможно най-дълги теломери.

Микробиомът 

Ако останем още малко в микросвета на нашето тяло, ще видим, че повече от половината от клетките в него всъщност не са наши, а принадлежат на невидими за нас микроорганизми – те съставляват нашия микробиом. Бактериите са навсякъде около нас. Заселват тялото ни най-вече след раждането при първия ни досег с местата, на които живеят. Отредено е това да са родилните пътища на майката, а после и нейната гръд. Кърменето и пълноценното хранене, досега с природата, избягването на антибиотици без причина, увеличават шансовете за поддържане на здравословен баланс между добрите и лошите бактерии в нас. Пряко или непряко, добрите се грижат за нашите клетки и ни защитават от патогените. И тъй като доказано здравословната храна и начин на живот подхранват добрите, това е още една причина да кажем, че те ни правят по-устойчиви срещу патогени като COVID-19.

Как ни помагат добрите бактерии

• ПОМАГАТ храната да бъде добре смляна и хранителните вещества (например млечните протеини, пшеничните протеини (глутен), както и млечната захар – лактозата) – пропуснати през чревната лигавица и усвоени от клетките.
• ПРОИЗВЕЖДАТ различни хранителни вещества – витамини, фолиева киселина и др. По този начин осигуряват постоянно снабдяване на тялото с витамини – нещо, което не можем да осигурим по друг начин.
• ПРЕЧАТ и ограничават заселването на лигавиците с патогени. 
• РАЗПОЗНАВАТ патогените и не позволяват преминаването им през лигавиците. 
• ОБУЧАВАТ нашите имунни клетки да разпознават и обезвреждат нежеланите гости и да толерират добри бактерии да не реагират срещу тях.
• ПРОИЗВЕЖДАТ собствено оръжие (метаболити) срещу нежеланите гости и го пускат да циркулира в кръвта – нещо като подкрепление за имунните клетки.
• КОМУНИКИРАТ с клетките в други наши органи и им казват как да действат. Включително с нашия мозък и затова се казва, че могат да контролират характера и поведението ни, както и да влияят на развитието.

Повече за микробиома прочетете тук

В началото на 2021 г, предварителни проучвания документират необичаен микробиом при хоспитализирани COVID-19 пациенти, четем в National Geographic.

Имунитетът

Имунитетът е нашата способност да се защитаваме срещу болестотворни вируси, бактерии и паразити. В нея участва цялото ни тяло: имунни клетки, тъкани, протеини и органи. Затова грижа за имунитета означава грижа за нашите теломери и за нашия микробиом и обратно – грижата за микробиома и теломерите означава грижа за имунитета. Всички са взаимно свързани с идеята за здравословен начин на живот.  Учените са единодушни, че това включва:

• пълноценно хранене с много плодове и зеленчуци
• редовно движение и упражнения
• закаляване
• поддържане на здравословно тегло
• достатъчно сън
• минимизиране на стреса
• предпазни мерки при опасност от зараза
   

Две модерни науки – за микробиома и за теломерите могат да помогнат за разбирането на смисъла да сме здрави и да обяснят ролята на родителите за бъдещото здраве и благоденствие на нацията. Във времето на най-пандемичната в близката ни история вълна от зараза, време е да погледнем и напред. Предизвикателствата към човешкото здраве и благоденствие са постоянни. Ние и нашите деца можем да бъдем по-подготвени за тях. И нека подготовката започне…сега!

Източници:

В подготовката на статията е използвана книгата „Ефектът на теломерите“ на д-р Елизабет Блекбърн, лауреат на Нобелова награда за откритията си в областта на стареенето, и д-р Елиса Епъл, водещ здравен психолог, както и следните източници:

https://www.livescience.com/why-kids-missing-coronavirus-cases.html
https://www.health.harvard.edu/staying-healthy/how-to-boost-your-immune-system