Меню

Слънцето – ползи, вреди, защита

Слънцето – ползи, вреди, защита

Как да се защитим от слънцето? Необходимо ли е това? Кои лъчи са вредни и кои полезни? Какви слънцезащитни средства да използваме?

Тези въпроси си задава всеки през лятото. Особено преди почивка в планината или на море, където заниманията на открито предполагат и повече слънце, отколкото когато сме си вкъщи и офиса, а децата – на детска градина.

За да си отговорим адекватно на тях обаче, трябва най-напред да си изясним


Какво става, когато слънцето огрее човешката кожа

Слънчевата светлина, която достига до нас, съдържа 2 вида ултравиолетови лъчи – A  (UVA) и B (UVB).
 

Важният витамин D

Лъчите с дължина B, стигнали до кожата на човека, са единственото средство за производство на така необходимия му витамин D. Всъщност точно на тази част от невидимия слънчев спектър (ултравиолетовия) се дължат повечето ползи от излагането на слънце. Витамин D регулира метаболизма на калция в организма, а това е важно за растежа и здравината на костите, за нервната система, за имунитета, за секрецията на инсулин, за кръвното налягане; важен е за профилактиката и лечението на много сърдечни и автоимунни заболявания. Присъствието на витамин D стимулира и производството на химикалите на доброто настроение в мозъка – серотонин и допамин. 

И предпазва от рак. Проучванията през последното десетилетие показват още, че оцеляването и възстановяването след повечето ракови заболявания е пряко свързано с достатъчното витамин D в организма.


Опасният рак на кожата

Сигурно сте чели повече за пряката връзка слънце/рак на кожата (най-малкото върху опаковките на слънцезащитните препарати), отколкото за ползите от слънчевите лъчи. Да, прекалените „дози“ слънчеви лъчи с дължина B не само зачервяват кожата и водят до изгаряния, но вредят и на човешката ДНК. UVA лъчите от своя страна не зачервяват кожата и не вредят директно на ДНК, но предизвикват образуването на силно реактивни химически радикали в нея, които от своя страна разрушават ДНК. И точно това индиректно влияние върху ДНК е и най-големият виновник за един от най-страшните разновидности на кожния рак – меланом.


Важни са дозите слънце

Но те са толкова индивидуални, че повечето хора предпочитат да „скрият“ кожата си зад кремове и лосиони. Все пак има достатъчно данни от многобройни проучвания, за да ни ориентират. По нашите географски ширини преобладават светлия и мургавия тип кожа. В началото, когато още нямаме тен, който да ни пази, през първите 10-15 минути кожата се насища с витамин D. След това той продължава да се произвежда, но веднага се разрушава. Тоест, 10-15 минути за всяка част на кожата са достатъчни. Лошото е, че при децата е трудно човек да прецени колко минути е огряван гърба и колко – гърдичките, защото те не се спират на едно място. Очите обаче трябва да се пазят през всичкото време.

И още: подходящи за излагане на слънце са ранните и късните часове на деня. Времето от 13 до 17 през лятото (12-16 ч астрономическо време) не са подходящи за слънчеви бани по нашите земи! И не разчитайте на облаците – те не са добра преграда за ултравиолетовите лъчи. Имайте предвид още, че пясъкът и водата отразяват 15-30% от тях, което значи, че чадърът не може да ви предпази изцяло.

През последните 20-30 години за най-добра предпазна мярка от вредните влияния на ултравиолетовите лъчи се смятат


Слънцезащитните мазила

Особено при децата. SPF фактор 50 и нагоре се препоръчват за най-малките. 

Какво е SPF фактор?

SPF фактор 50 например означава, че кожата няма да се зачерви при 50 пъти по-голяма доза слънце от безопасната. Тоест 10 минути, умножено по 50 прави около 7 часа. Но само на теория – при положение, че мазилото е дебел слой и е подновявано отново и отново при всяко мокрене, изпотяване, изтриване в кърпа или чаршафче. И ако силата на слънчевата светлина е като сутрешната.

Освен това при много от слънцезащитните препарати SPF факторът показва защита само от В лъчите.  Проблемът с А лъчите е, че те проникват дълбоко в кожата, но не я зачервяват, което значи, че не могат да бъдат измерени с познатата мярка SPF. И досега всъщност няма достатъчно добър клиничен начин за измерване на степента на блокиране на А лъчите, осигурявана от мазилата.


Какво се съдържа в слънцезащитните препарати?

„Широкоспектърните“ защитни препарати, на етикета на които се твърди, че защитават срещу UVB/UVA лъчите, са за предпочитане. Макар не всички с такъв етикет да дават добра защита срещу А лъчите. Такива препарати съдържат най-често цинков оксид, титанов диоксид (който не покрива целия спектър от А лъчите), авобензон (avobenzone) и екамсюл (ecamsule). 

Първите два са минерали, които чисто физически отразяват слънчевите лъчи. Те на практика осигуряват бял филм върху кожата. Тъй като повечето потребители се „мръщят“ на това, производителите са стигнали до „козметично чистите“ препарати, съдържащи наночастиците на цинков окис и титанов двуокис, които наистина са „чисти“ и осигуряват почти същата защита. Трупат се обаче данните от проучвания, че наночастиците, особено на титановия диоксид, проникват дълбоко в клетките и в кръвния поток и не са безопасни за здравето.

Авобензонът и екамсюлът са химикали. Първият е нестабилен на слънчева светлина и към мазилата се добавят различни стабилизатори, което значи още химия. Продуктите на разпада на авобензона съвсем не са безвредни. Ескамюлът е стабилен на светлина и се смята за безвреден, но се употребява сравнително отскоро и в малко препарати.

Експертите препоръчват минералните препарати, като обаче предупреждават срещу използването на наночастици на цинков окис и титанов двуокис. Имайте предвид, че това невинаги е отбелязано на етикета – ще познаете безвредните по плътното бяло покритие, което оставят. Удобството на тези мазила е, че не е нужно да се нанасят половин час преди излагане на слънце – те действат веднага след намазването.


Има ли естествена защита от слънчевите лъчи?

Да, сянката. Дрехите и шапката – също. Макар и казано като шега, истината си е истина. Дори когато сме омазани с достатъчно дебел слой слъцезащитен препарат, не бива да стоим безкрайно дълго на слънце, особено в часовете, когато то е най-силно и вредно – от 13 до 17 часа.

Природата е произвела и достатъчно продукти, с които може да намажем кожата си. Лошото при природните продукти е, че трудно се измерва слънцезащитния фактор. Ползите обаче значително превъзхождат това неудобство. Повечето натурални масла, които защитават от слънцето, хидратират и успокояват кожата и могат да се използват и след излагане на слънце.

Сусамово масло, масло от шии и авокадо, нерафинирано кокосово масло и масло от жожоба са само няколко от познатите от векове защитници на кожата от вредните слънчеви лъчи. Техният защитен фактор е сравнително нисък, движи се от 4 до 8, но пък за сметка на това сусамовото и авокадовото масло, например, съдържат витамин Е (който се бори с вредните радикали, образувани под влияние на слънцето) и хидратират кожата.

Ако ги смесите с вече готов крем за бебешко дупе, който съдържа висок процент цинков оксид, добавите няколко капсули витамин Е (не с капсулите, разбира се) ще имате лесно приготвена и безвредна и за бебетата слънцезащитна смес с достатъчно висок защитен фактор.

Още по темата

Публикации

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook