Да станеш баща – има ли нещо по-вълнуващо от това? Ако обаче ви се свива сърцето от неизвестностите, които ви очакват, не сте нито първият, нито последният. Мъжете по принцип не обичат неизследваните територии, покоряването на които не иска само сила и устрем.

Всеки, узрял (отвътре) за ролята на бащата, копнее (е, не че го признава) да изгради пълноценна и здрава връзка с малкия човек. Представите му за бащинството обаче сякаш изпреварват природата и започват от носене на раменете на малката принцеса на татко или от разкриването на тайните на футболната игра на сополанкото с ожулени колене.

Не бързайте. Преди това са памперсите. А още преди това са ритниците от издутия корем на мама. Помните ли притчата за възпитанието? Когато Соломон рекъл, че седем дни след раждането са голямо закъснение? Когато говорим за свързването между бащата и неговото отроче, те са прекалено голямо закъснение. Връзката всъщност започва да се гради още преди раждането.

Сигурно сте чували теорията, че бебето „чува“, „разбира“ и „усеща“ много неща още в корема на майка си. Много родители вярват в нея, подкрепят я и редица изследвания. Ако бъдещият татко отдели малко време да попее на коремчето на мама или да му поговори, да го погали и да отвръща нежно на ритниците отвътре, това няма да навреди на никого, но със сигурност помага. Най-малкото на него самия, за да „влезе“ в бъдещата си роля. И на мама със сигурност ѝ е приятна подобна игра. На всичкото отгоре, се смята, че новородените по-късно си спомнят и познават гласа на татко, а и на мама. А песните, които те са му пели по време на бременността, по-късно стават най-доброто успокоение на тревогите и неразположенията на новороденото – то просто ги познава.

Ако се вземате прекалено насериозно и подобни „детинщини“ не са в стила ви, достатъчно е да обграждате с внимание бременната си жена, да я придружавате на всички консултации, прегледи с ултразвук или класове за подготовка на бъдещи родители – това ще помогне и на нея, и на вас. Включително и за изграждането на тясна връзка с бъдещото човече.

А когато бебо се роди, гушнете го колкото е възможно най-рано след раждането му. Известно е, че поставянето на бебето „кожа до кожа“ на гърдите на майка му веднага след раждането му помага много за връзката майка-бебе, намирането и засмукването на гърдата – още повече. Вярно е, че татко не може да кърми, вярно е и че в много болници не е възможно да се осигури контактът „кожа до кожа“ между него и бебето. Но това може да стане веднага след прибирането вкъщи.

Този тесен физически контакт е най-добрият начин за взаимно опознаване – бебето се запознава с мириса на татко, с тоновете на сърцето му, с вибрациите на гласа му. Татко от своя страна... ами той се разтопява от умиление – беззащитността на малкия „вързоп“ отвоаря сърцето му за вечни времена, сладкият бебешки аромат изпълва сетивата му и нищо няма да е в състояние да изтрие това от спомена (дори едно наакано дупе по-късно през деня).

Вземете си няколко свободни дни поне за първата седмица на бебо вкъщи. Мама със сигурност се нуждае от още един чифт ръце, а сменянето на памперса, къпането и играта във ваничката са много „работещ“ начин за свързване със сина или дъщеря ви. Гушкането, приспиването, оригването след ядене – също.

Много татковци, които за първи път навлизат в света на бащинството, се страхуват да не наранят малкото човече. „То е толкова малко, побира се в едната ми ръка!“ Сигурно сте чували такова възклицание, а нещо подобно може да е излязло и от собствената ви уста. Не се безпокойте. Много малко вероятно е да навредите по какъвто и да е начин на бебето. Достатъчно е всяко ваше действие да се ръководи от любов и внимание към нуждите му.

Всъщност размерите на татко са много подходящи за бебо – просто природа. Големите и силни ръце, например, внушават сигурност на бебето, ако го гушнете нежно, но плътно. Ако бебето плаче, татковото коляно може успокоително да вибрира или да люлее (не да разтърсва). Плачът на бебо лесно секва от звука на дълбокия глас на татко, така че пейте му, тананикайте или просто му говорете успокоително. Татковото широко рамо е много удобно и сигурно – там малкия човек не само може да се уригне след ядене, но и да се приспи или да успокои коликите си.

С течение на времето и сами ще разберете какво друго от общуването ви с малкия човек ви свързва все по-здраво. Това зависи и от вас, и от характера на отрочето ви. Просто участвайте в порастването му от самото начало. По-късно сами ще се убедите, че няма други усилия, които са вложени в по-благодатна почва.

И още нещо: участието в живота на детето ви от самото начало, изграждането на връзката ви с него по никакъв начин не ви ощетява като сериозен професионалист, какъвто вие навярно сте. И в никакъв случай не накърнява мъжкия ви авторитет. Напротив, обогатява ги. Защото обогатява личността ви.