Меню

Под каква форма да приемаме фолати (витамин B9)?

Под каква форма да приемаме фолати (витамин B9)?

Според науката за храненето, фолат е нутриент от естествен произход, а фолиевата киселина – изкуствено създадена. В публичното пространство обаче Фолати е общият термин, обозначаващ различните форми, под които можем да приемаме витамин B9, а именно – фолатите, естествено присъстващи в храната и добавките. Добавките могат да бъдат във вид на фолиева киселина или l-5-methyltetrahydrofolate (5-MTHF). Ако планирате или очаквате бебе, е важно да взимате добавки, за да си набавите нужната доза фолати. Защо това е необходимо и каква добавка да изберете? Ще се опитаме да ви дадем научно обоснован отговори в тази статия.

Какво се случва в тялото ви?

Проследяването на пътя на B9 от момента на приемането му с храната до крайното му усвояване от нашите клетки може да помогне да разберем разликите между предлаганите решения как да си доставим нужното количество. 

  1. Когато се храним с богати на фолати храни, подобно на всички хранителни вещества, те попадат в храносмилателната ни система.
  2. Там, с помощта на ензимите ги разграждаме до просто съединение на име 5-MTHF*, което "се промушва" през червата.
  3. Това е възможно, защото молекулата му е малка. 
  4. Какво ги очаква при преминаване през другата страна на чревната стена? – там 5-MTHF навлиза в плазмата и кръвта, където се разнасят до всички клетки на майчиното, а ако носим бебе – и до неговото тяло.
Какво се случва след като фолатът, под формата на 5-MTHF, навлезе в клетките?

1. Той отговаря за създаването на молекули, участващи в поддържането и провеждането на генетичната информация (ДНК и РНК).

Да напомним, че гените "подават рецепти" за протеините, от които е изградено тялото ни. Изборът на съставки е между 20 аминокиселини. В случая,  според "рецептата" трябва да се използва аминокиселината метионин.

2. Той осигурява синтеза на метионин. 

Така наличието на 5-MTHF се оказва критичен за клетки, които се развиват, делят и диференцират, понеже те имат нужда от протеини, ДНК и РНК. Тоест, 5-MTHF е ключово за живота съединение – живото-активиращо, когато е налично в кръвта и органите (биос означава живот).

Бионаличност, това е концентрацията и времето, за което дадено съединение се открива в кръвта или в органите на нашето тяло след прием.

 

Разлика между фолат, фолиева киселина и таблетка 5-MTHF

  1. Фолатите в храните

Разграждането им до 5-MTHF отнема най-много време и енергия, защото включва и хидролиза. Тя ги превръща от свързани помежду си молекули глутамат (полиглутамат), в единични молекули глутамат (моноглутамат), чиято концентрация (т.е. бионаличност) е с 50% по-малка. Следва редуцирането на единичните молекули в още по-простото съединение 5-MTHF, чиято концентрация е още по-ниска. За това помагат ензими (стомашни сокове), последният от които е Мethylenetetrahydrofolate Reductase – Метилентетрагидрофолат Редуктаза или накратко MTHFR.  

Тоест, за да се осигури достатъчно количество от нужното за клетките 5-MTHF, трябва да приемаме интензивно фолати с храната, което не винаги е възможно – особено ако се спазва принципа за разнообразно хранене. За тази цел са разработени таблетни форми на B9, които позволяват приема на по-голяма концентрация, без да се налага да се тъпчем с храна. 

  1. Фолиевата киселина

Тя е моноглутамат (единична молекула) и за превръщането ù в 5-MTHF не се изисква хидролиза, а само участието на ензими. Останалите стъпки са същите. Затова нейната бионаличност остава по-висока от тази на естествения фолат.

Научните доказателства, че фолиевата киселина намалява риска от вродени дефекти на невралната тръба, се трупат още от 80-те години на миналия век. Те са залегнали в съвременните препоръки за прием на 400 микрограма добавка от фолиева киселина от планиращите бременност и жените в първите 4 седмици на бременността, в допълнение на здравословното хранене. В много страни, с фолиева киселина се обогатяват някои храни като зърнените, в отговор на международни препоръки. Така се гарантира, че жените ще имат достатъчно налично количество за развитието на плода, ако забременеят. В Канада и САЩ например това е довело до намаляване съответно с 53% и 41% на случаите на Спина бифида и с една трета на други вродени дефекти на невралната тръба. Като цяло описаните препоръки в тези страни са довели до подобряване на нивата на фолати на ниво население. 

На нашия пазар се предлагат продукти с доказано добър ефект, какъвто е избраният партньор на "Дневникът на мама и татко" – Jamieson:

  1. 5-MTHF

Това е готовата 100% стабилна форма на фолата. Ако я приемем под формата на таблетка, за храносмилането й няма нужда дори от ензими. Нужното на клетките идва в готова, изчислена като количество, форма. 

Все още няма достатъчно научни доказателства, че добавките с 5-MTHF намаляват риска от вродени дефекти на невралната тръба, но изследванията продължават. На много места те все пак се препоръчват като по-подходящи за хора, при които ензимът (MTHFR) не функционира напълно ефективно заради генна мутация. В повечето случаи обаче тази тревога се оказва излишна. Голяма част от хората носят спорния вариант на гена, но нивото на фолати в кръвта им намалява едва с 16%, а приемът на фолиева киселина доказано набавя нужното количество фолати. В по-редките случаи, когато проблемът с усвояването на фолатите е наистина сериозен, има и много по-осезаеми симптоми, чието отражение върху здравословното състояние няма как да остане скрито.

Провечете повече за това в статията Усвояването на фолиевата киселина и гените.


Защо 27-мия ден от зачеването е толкова важен?

През бременността кръвта циркулира и в тялото на плода, затова майката има нужда от повече 5-MTHF, който да пренасочи към плода чрез кръвта си.

Както вече споменахме, 5-MTHF помага за осигуряването на "рецептите" и материала за "направата" на нашите тъкани. Рецептите са гените (ДНК, РНК). Материалът са протеините. Тоест, 5-MTHF е важна за създаването на нашето материално тяло.

Периодът между 21-вия и 27-мия ден от зачеването е критичен, защото тогава "рецептите" и протеините се използват за формирането на тъканта на мозъка. Това е така наречената нервна тъкан. Мозъкът е "изтъкан" от нервни клетки. Точно в тази седмица, в тялото на бременната жена е важно да циркулира достатъчно 5-MTHF.  Всяко ограничаване на количеството му забавя растежа и води до грешки при формиране на нервната тъкан.

Това е валидно и за периода, в който бъдещото бебе расте и се развива много бързо – втория и третия триместър. Тогава активно се формират останалите тъкани и органи на плода. 5-MTHF се отделя и в кърмата, за да задоволи нуждите на растящото бебе – затова майката е застрашена от недостиг и в този период. За да е сигурна, че всичко е наред и има достатъчно за всички, тя може да си направи изследване на нейния фолатен статус – нивото на фолат в серума и еритроцитите.


Как да сме сигурни, че приемаме достатъчно фолиева киселина?

Два основни фактора определят дали имате достатъчно фолат в кръвта, който може да предпази вашето бебе от дефекти на невралната тръба и това са: 

  1. Количеството фолиева киселина, което консумирате всеки ден чрез витамини или добавки с фолиева киселина и чрез обогатените с нея храни (гледайте етикетите) 
  2. Периода от време, в който сте ги консумирали, преди да забременеете

Дори и да имате генеричен вариант на MTHFR C677T, приемът на 400 mcg фолиева киселина дневно ще помогне за предпазвнето от дефекти на невралната тръба и не е необходим прием на по-голямо количество. Лекарят ви може да препоръча по-висока доза, ако вече сте имали бебе с такъв дефект или при няко други съображения. 

(Център за контрол на заболяванията (CDC, САЩ)

Провечете повече за това в статията Фолиева киселина през бременността – таблица


*Съкращението идва от l-5 Methyltetrahydrofolate или l-methylfolate. Ел-5-Метил-тетра-хидро-фолат. 

Източници:
Liew SC. Gupta ED. (2015). Methylenethtrahydrofolate reductase (MTHFR) C677T polymorphism: epidemiology, metabolism and the associated diseases. EUR J Med Genet. Jan;58(1):1-10.

Greenberg JA, Bell SJ. Multivitamin Supplementation During Pregnancy: Emphasis on Folic Acid and l-Methylfolate. Rev Obstet Gynecol. 2011;4(3-4):126-127.

https://www.medscape.com/viewarticle/925368?src=par_cdc_stm_mscpedt&faf=1#vp_1

 

Още по темата

Публикации

Харесай ни във Facebook