По-полезно е един плод да се изяде цял, защото тогава усвояването на хранителни вещества е най-пълноценно.

След първоначалното хранене на бебетата с кърма или мляко, храносмилателната система започва да се обучава да обработва по-твърди храни – т. нар. захранване. Мозъкът се тренира да получава, анализира и подава обратно сигнали за правилно преработване и усвояване на храната през храносмилателния тракт, включително и да контролира перисталтиката на червата. Функциите на храносмилателния тракт постепенно се разширяват- това е част от ученето след раждането. То започва още след прерязването на пъпната връв.

Видът, мирисът на храната, както и дъвченето, помагат на мозъка да подаде точните сигнали и да настрои храносмилателната система в режим на „готовност”. Благодарение на дъвченето, смилането на храната започва още в устата. Затова, например, при плодовете и зеленчуците, е по-полезно да бъдат предлагани цели. (Другата причина да предлагаме цели плодове и зеленчуци, както и пълнозърнести храни, са фибрите в тях. Фибрите помагат за бавното попадане на захарите (въглехидратите) в кръвта, съответно предотвратяват рязко покачване на кръвната захар. Повече.)

При деца на около 4-5 годишна възраст е добре да насърчаваме приема на цели плодове и зеленчуци. А въображението на родителите е на почит – плодови салати, украси, зеленчуков сладолед от чушка, пълнена със сирене са само част от репертоара. 

Поради непрекъснатото предлагане на полуфабрикатни продукти и намалената консумация на сурови плодове и зеленчуци се нарушава процеса на дъвчене и дори това се счита за еволюционна причина за липсата на зъбни зародиши при някои деца.

Пътят на храната - от дъвченето до усвояването

Още докато дъвчем, храносмилателната система инстинктивно се подготвя да преработва плода и да усвоява хранителните вещества в него, подават се сигнали от мозъка. Например, подобрява се тонусът на гладката мускулатура на стомаха, подготвя се отделянето на определено количество храносмилателни сокове в стомаха, регулира се състава на храносмилателните сокове (ензими, промяна на киселинността) и се подобрява перисталтиката на червата. Жлъчката, дванадесетопръстника, тънкото и дебелото черво също се настройват да действат в синхрон със стомаха, защото те са следващото място за преработка на храната. Този перфектен синхрон между отделните храносмилателни органи е важен, защото той осигурява правилно и пълноценно усвояване на хранителни вещества. При създаване на определен режим на приемане на храната, мозъкът се обучава да бъде все по-съвършен при изпращане на сигнали, както и органите се научават да реагират бързо и адекватно на подадените сигнали.  

В стомаха храната се подлага на действието на храносмилателни ензими, които са активни в кисела среда и частично преработват храната така, че да бъде лесно усвоима. Небходими са няколко часа обаче това да се случи. Съставът на храната определя колко време е необходимо за преработка – например млякото престоява в стомаха до 1 час, а богата на белтъци и мазнини храна може да се нуждае от 4 до 6 часа за преработка. 

След това храната преминава в дванадесетопръстника. Частично преработената храна обаче е смесена с киселите сокове от стомаха, които трябва да се неутрализират. Затова жлъчката и панкреаса отделят сокове в дванадесетопръстника, които неутрализират стомашните сокове и частично разграждат мазнините. Вече с намалена киселинност, храната е готова да премине в тънкото черво. В началото на тънкото черво се усвояват и преобразуват витамините К, B6 и B12, за да влязат в кръвния поток и чрез него да стигнат до всяка клетка на тялото. Постепенно, докато храната преминава през тънкото черво, там се усвояват последователно и витамините C, A, E, както и най-голяма част от белтъците, въглехидратите и мазнините.  Тънкото черво е много дълго, защото усвояването на храната е бавно. Освен това е важно да има добра перисталтика – за равномерно придвижване на преработената храна и за усвояване на максимално количество хранителни вещества. За осигуряване на този ритъм на перисталтика е по-добре да се храним по-често, по-малко и да дъвчем храната бавно – дъвченето казва на червата "Бъдете готови".   

Всичко се наглася още с вида, мириса на храната и докато дъвчем – под контрала на нервната система – затова се казва, че ядем с очите и обонянието. 

В последствие от значение става и състава на храната – колкото по-проста по състав е храната, толкова по-бързо и лесно се преработва и е готова за всмукване  – процес, който се извършва от клетките на тънкото черво. Те всмукват хранителните вещества и после ги предават в кръвта и лимфата. Още тук някои вещества се разграждат до прости (например някои въглехидрати – до прости захари - глюкоза, някои протеини – до аминокиселини, някои мазнини – до мастни киселини и холестерол).  За други разграждането продължава по целия път през кръвта до клетката. 

При профилактични прегледи или при заболяване, изследването на кръвта дава информация за състоянието ни.

Храносмилане при притеснение или стрес

Притеснените хора ядат без да дъвчат достатъчно. Храната не се смила и преработва добре, отделя се неравномерно стомашен сок, а в последствие и жлъчните и панкреатични сокове. Освен това при притеснение и стрес се променя и състава на храносмилателни сокове. В резултат в стомаха, дваденадесотопръстника и тънкото черво се получават язви и преработената храна не може да се усвои правилно. Затова се казва, че стресът влияе на храносмилането и създава стомашни проблеми, а тъй като повечето болести са свързани с изменения в храносмилателната система, стресът влияе на здравето ни като цяло.

Когато консумираме плод, в който има фибри, семки, месеста част, от дъвченето до изхвърлянето, процесът на храносмилане преминава през различни етапи. Съдържанието е различно от това на сока. Например, фибрите в сока може да не са 10 г, а 1 г. 

При блендиране на плодове и зеленчуци съдържанието и усвояването на витамини, полифеноли и каротеноиди се променя, тъй като храносмилането при пиене на сок става директно в червата и стомаха, а не в устата – чрез дъвченето и отделянето на слюнка. Изследване от 2013*** на сокове от портокал, ананас и киви проследява съдържанието и способността да бъдат усвоени тези вещества в гастроинтестиналния тракт. Учените установяват, че витамин С е най-стабилен при условията (киселинност, вещества, микроорганизми) в тънкото черво, докато само 64% от каротеноидите от сока са стабилни при тези условия. Така на практика витамин С се абсорбира и усвоява през червата до 20%, полифенолите до 12.7% и каротените до 7%. Този пример ни показва, че консумацията на цели плодове дава възможност за най-добър прием на витамини и хранителни вещества, но при невъзможност, дори и употребата на сокове е по-добър избор от тестени изделия, тъй като със соковете се усвояват поне 10-20% витамините, количество, достатъчно, за да се избегне дефицит на витамини и да се попълнят дневните нужди от витамини.

Хранене насила

Неслучайно понякога децата инстинктивно отказват някоя храна. Това показва, че не са готови да я приемат и усвояват. Затова в периода на захранването се препоръчва да се предложи отново на по-късен етап или да я предложим под друга форма – смути или фреш, така че да получи ценните хранителни вещества в нея, като същевременно изпитва наслада при храненето с тази храна. Всъщност, именно желанието и изпитването на удоволствие от храненето означава, че мозъкът е подготвен да контролира правилното храносмилане. Въпрос на време, а не на прилагане на сила.