Хранене

Хранене в седмия месец

от Христина Янева-Хедра

Вашето бебе вече пълзи, може за кратко (или дори за дълго) да се задържа седнало без опора зад гръбчето и получава и други храни наред с кърмата или обичайното мляко. Основните нужди на бебето са от желязо – затова е важно да включите месото (или друг добър източник на желязо, за предпочитане от животински произход, тъй като се усвоява по-добре) като една от първите 2-3 храни след захранването на детето.

Другото, което е важно да се включи в храненето на вашето бебе в този период, е глутенът (съдържа се в зърнените храни). Изследванията показват, че включването на глутен след 8-ия месец увеличава риска от развитие на непоносимост също толкова, колкото и въвеждането му преди 4-месечна възраст – последното становище на ESPGHAN, което излезе по този въпрос през 2016, е че няма значение по кое време между 6 и 12 месец се включва глутена. Затова, след като бъде захранено с първата си храна,  може да му връчите изпитания от поколенията начин за въвеждане на глутенови храни – дайте му коричка хляб, която да опитва да дъвче и смуче. Това ще бъде и първата от серия забавни “храни за ядене с пръсти” (finger foods), които можете да предлагате от тук нататък.

Млечното хранене (кърмене или АМ) си остава все така важно за бебето – огромната част от храненето му следва да идва все още от него, докато новите храни се включват и разнообразяват постепенно, и то, когато бебето е здраво. Макар че в този период много бебета все още отказват вода, добре е да изградите навика да предлагате. 

Не се тревожете, ако през първите седмици детето яде все още само символични количества твърди храни – това е съвсем нормално. Целта на този етап е то да свикне с новата храна, да се научи да се храни от лъжичка и да преглъща.

Ако вашето бебе е било изцяло на кърма, вероятно започвате захранването сега. Ако вече сте захранили детето с каша, зеленчук или плод, време е да въведете месото. 

Прочетете пълния текст за захранването и въвеждането на месо:

Насоки за начинаещите в захранването родители

1. Количествата и редът на въвеждане на новите храни са ориентировъчни. Не насилвайте детето и не забравяйте, че то също като вас има вкус, добри и лоши дни ;-) В края на краищата, в този период по-важно е качеството и приемането на новите храни, отколкото количеството. Ако обаче детето отказва да се храни, обърнете се към педиатъра.
2. В процеса на захранване наблюдавайте и следете реакциите на детето. Ако отказва или не понася добре дадена храна, сменете я с друга и след седмица опитайте да я предложите отново. Вкусът на детето към храните се развива, след като е опитвало дадена храна поне 10-15 пъти.
3. Нормално е в този период да има промяна в цвета, консистенцията и честотата на ходене по голяма нужда, но появата на запек, диария, непоносимост към дадена храна или алергична реакция следва да определят с какво и кога захранвате. В повечето случаи подобни реакции се дължат на все още незрялата храносмилателна система на бебето и отшумяват след навършването на 1г.
4. При по-висок риск от непоносимост и алергия към определени храни приемът им не трябва да бъде отлаган „профилактично“. (Отлага се само ако детето е опитало и е проявило реакция.) В тези случаи прието е по-бавното им въвеждане (с увеличаване на количеството по мин. 3 лъжички дневно) не по-рано от навършени 6 месеца. Добре е да знаете, че кърменето подпомага по-лесното въвеждане на тези храни – когато ги консумирате през първите месеци от живота на бебето, вие подготвяте организма му да се справя с тях и вероятността от алергични прояви е по-малка.
   
   Единственото изключение е кравето мляко, към което има много чести алергични прояви – то се отлага за след навършване на 1 г.
5. Майките избират различни варианти за захранване – някои предпочитат да готвят сами на своето бебе, други разчитат на готовите бебешки храни. Ако изберете сама да приготвяте храната на вашето бебе, подходящ избор са зеленчуци, плодове, месо, яйца от проверен източник:  еко- или био- сертифицирани или от домашно стопанство. (Прочетете статията Био продукти, ГМО, пестициди – как да се ориентираме?) При липса на избор ­– сертифицирани и с гарантирано качество замразени зеленчуци (размразяване в гореща вода). Пресните и замразените плодове и зеленчуци са по-богати на хранителни вещества и на вкусове, отколкото консервираните и готовите бебешки пюрета. Домашно приготвената храна ще улесни преминаването на бебето към общата храна. Още сега ще можете да вземете например сварено морковче или месце от вашата супа (преди да сте добавили подправки и мазнина) и да ги пасирате или намачкате за бебето. Така домашната храна не само ще му помогне да усети различни по консистенция и текстура храни, но и да свикне с вкуса на семейната храна. Около навършването на 8 месеца вече ще можете да намачквате, вместо да пасирате зеленчуците, да настъргвате плод и т.н. Ако нямате възможност да готвите и предлагате готови бебешки храни –  предпочитайте такива с био сертификат.
6. Не забравяйте, че при приготвянето на бебешката храна не се добавя сол, захар, мед.
7. Прясно приготвената храна може да съхранявате в хладилник до 24 ч, а пюре от отворено вече бурканче, от което детето е хранено, не се предлага повторно. Затова е важно да отделяте от неначенатото бурканче в друг съд само порцията, която бебето ви ще изяде – така можете да съхраните останалото количество за друго хранене в следващите 1-2 дни.
8. Затоплянето на бебешката храна става на водна баня (бурканчето се слага в съд с вода на котлона). Преди да предложите храната, разбъркайте добре и проверете с отделна лъжица температурата й. Не претопляйте повторно. Не използвайте микровълнова фурна – нейните вълни могат да вреда върху храната. 
9. Ако държите месото във фризер, проверете максималното време за престой във фризер.
10. Ако бебето е под 6 месеца, стерилизирайте съдовете, в които приготвяте и поднасяте храната.
11. Кърменето или предлагането на формула в подходящите за възрастта количества би следвало да продължи поне до навършването на една годинка. Между храненията на бебето се предлага вода от чашка с капаче (неразливаща се чашка) – ако желае. 

По текстовете работиха Христина Янева-Хедра и Елена Бачева